Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

11.11.2014 г.

Рисуване с ръце

И ето ни пак - гоним бесове с изкуство.

Този път мама беше купила специални боички за рисуване с ръце.



Естествено, че не можех да снимам процеса. Самата аз така се бях увлякла в играта, че бях намазана до уши.



Синьо-червените са на Малкия принц. Колкото и да му пробутвах други цветове, творецът в него тази вечер мислеше в синьо и червено. Но пък така той, съвсем самостоятелно, откри виолетовия цвят. Много сладко възкликна, пленен от това откритие, което беше по целите му ръце, почти до лактите. Така ползите бяха двойни, защото научихме и за изкуството "боди арт". Едва върнахме вниманието му към хартията като обект за оцветяване и рисуване.

Големият принц пък беше на вълна патета. Направи и едно чудесно слънце, а после забеляза, че то е в долната част на листа, а горе летят птички. Така стигнахме до извода, че това е един прекрасен залез. Затрудни ме с въпроса как се прави кафяво. Ето, че и леля научи нещо ново. Накрая беше много разочарован, защото тъкмо в главата му изплува прелестна картина с красиво синьо небе и синьо море, рибки и патета, и боите взеха, че свършиха.


А това пък са нашите шедьоври:

Ръчичка на Малкия принц и ръчичка на Големия принц.

























Ръчичка на Големия принц, отпечатана и от другата страна, или т. нар. монотипия:




Няма коментари:

Публикуване на коментар