Късчета, докосваща ме мъдрост

"Този, който е навсякъде, е никъде ..."
                                                          Сенека
* * *

Накрая всичко ще е наред! И ако не е наред, значи това не е краят!
                                                           Индийска поговорка
* * *

"Всяко нещо, на колкото и тънко да го режеш, винаги ще има две страни."
                                                          Барух Спиноза
* * *
"Смъртта не е край на живота! Тя е част от него!"
                                                          Из "Да чуеш ритъма на сърцето"
                                                          на Ян-Филип Зендкер

* * * 

"...Понякога твърде усърдното взиране може да причини слепота..."

"...Вероятно никой, притежаващ цялата обич и признание, от които се нуждае, няма никога да сътвори нищо..."
                                                          Из "Последна любов" на Уилям Уортън
* * *
Above the clouds The Sun always shinеs!
* * *
"Няма смисъл да буташ една врата ако се отваря към теб!"
* * *
"Силният вятър може да поддържа огъня, но и може да изскубва дървета."
* * *
"Простите удоволствия са убежище за сложните характери."

                                                         О.Уайлд
* * *

Из "Любов" на Елиф Шафак:

"... Не се носи по течението. Самата ти бъди течение."

"Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински."

"Скъпа Ела,

Честит рожден ден! Четирийсет години е изключително красива възраст и за мъже и за жени. Знаеш ли, че в мистиката числото четирийсет олицетворява изкачването на по-високо равнище и духовно пробуждане? Когато загубим някого сме в траур четирийсет дни. Когато се роди дете трябва да минат четирийсет дни, докато то бъде готово за живота на земята. А когато се влюбим, трябва да изчакаме четирийсет дни, за да сме сигурни в чувствата си.

Потопът на Ной е продължил четирийсет дни и макар, че водата е унищожила живота, в същото време тя е отнесла всичко нечисто и е дала на хората възможността да започнат отново. В ислямския мистицизъм има четирийсет стъпала между човека и Бога. По същия начин има четири основни равнища на съзнание с по десет стъпала всяко, което прави общо четирийсет. Исус е останал в пустинята четирийсет дни и четирийсет нощи. Мохамед е бил на четирийсет години, когато е бил призован за пророк. Буда е медитирал под липата четирийсет дни. Да не говорим пък за четирийсетте правила на Шамс.

На четирийсет години получаваш нов пропуск за живота. Достигнала си изключително благоприятно число. Поздравления! И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни за да мощта на числото четирийсет!

С най-топли чувства,
Азис"

* * *

За Любовта

"И рече му Ал-Митра: 

— Кажи ни за Любовта. 

А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори: 

— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови. И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва. Защото любовта, както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата. Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество. 

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота. 

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа. Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си. Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта й стига любовта. 

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог." И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви. 

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."

Дж. Халил Джубран

* * *

Из "Препъване към вечността" М. Фишман:

"Веднъж Гуруджи ни каза, че знакът на Божествената любов е удовлетворение. И че като цяло не търсим любовта, там от където идва тя, а там, където я няма. 

За да илюстрира мисълта си, той ни разказа една от многобройните си истории за легендарния суфи мистик Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин търсел ключа си на улицата. Съседът му предложил да му помогне и го попитал къде е бил, когато го е загубил."Някъде в къщата" отговорил Настрадин."Защо тогава го търсим тук?" , учудил се съседът. А Настрадин отвърнал "Защото тук е по-светло."

* * *

Из "Диагностика на кармата" на Сергей Лазарев

Изобщо ракът е болест на тъгата.Унинието, недоволството от себе си и от съдбата - това почти винаги води до ракови заболявания. Склонни към ракови заболявания са най-вече духовните хора, защото тяхното самоизяждане, съжаляване за миналото, критикуване на недостатъците, отхвърляне на околния свят са значително по-силни, отколкото у другите хора. "Грубият се ражда за радост, нежният - за печал", е казал Есенин. Ако човек обръща внимание единствено на духовните ценности, той става все по-нежен и все по-печален..."

* * *

ТРИТЕ НАЙ-СТРАННИ ДУМИ

Когато изговарям думата Бъдеще,
първата сричка вече е останала в миналото.

Когато изговарям думата Тишина,
я унищожавам.

Когато изговарям думата Нищо,
създавам нещо, което не се вмества в никоя същност.

Вислава Шимборска, "Миг", превод Искра Ангелова