Онкологичната ми визитка.
Съдържание на свързаните публикации по темата
Целта на поредицата е да служи като наръчник за хора, които тепърва се срещат с болестта. Често ми се е налагало да давам такава начална информация и мисля, че поредица от такива публикации може да бъде от полза и за мен и за другите хора, на които искам да помогна. Макар че личния контакт в такъв момент си е друго нещо и аз никога няма да откажа личен разговор, защото знам, че в самото начало, когато човек се сблъска челно с този проблем, той е напрегнат, нетърпелив и уплашен и някак си не му се чете. Предпочита да му бъде преразказано-сдъвкана информацията и това е разбираемо. В началото и аз бях така. Но има време да споделям наблюдения, впечатления и информация в следващите публикации.
Тук ще разкажа на кратко за своята среща с г-н Рак.
Предистория:
Със съпруга ми дълги години лекувахме стерилитет, с дълги паузи между опитите ни. Последните 2 -3 години преди да се разболея, аз приемах различни лекарства за стимулиране на овулацията. Те принуждават яйчниците да произвеждат повече фоликули, които по-късно да се пукнат и да се появят яйцеклетки, които пък евентуално да бъдат оплодени. Но при такъв противоестествен процес като лекарствено стимулиране на овулацията, се случва така, че фоликулите не се пукат, както е редно, за да освободят яйцеклетката, а остават върху яйчника, нарастват, превръщат се в кисти и накрая се израждат в тумори. Това е и една от основните причини болестта да се прояви при мен, макар че никой лекар не пожела да го признае. Но аз четох достатъчно за да го разбера.
Разбира се, бързам да уточня, че нещата са твърде сложни като индивидуални комбинации от механични, биологични и психични фактори, които могат да повлияят при всеки по различен начин. Когато лекуващия ме (от стерилитет) лекар ми съобщаваше новината, аз го попитах "Докторе, защо?", а той отговори, че ако можеше да ми каже защо, то той щеше да бъде нобелов лауреат. Т.е. медицината все още няма съвсем ясни и точни отговори по този въпрос.
На отделните фактори и теории ще се спра по-подробно в някоя от следващите публикации.
Симптоми при рак:
Може би сте чували, че ракът не боли. При него няма симптоматика, докато той не увреди съседни органи и тъкани - те вече болят. За това е толкова трудно своевременното откриване на болестта. Аз лично се замислих за това едва след като първоначалния шок от новината, че съм болна, отмина. Тогава осъзнах, че съм имала подсказки от тялото си, но не съм ги разбирала и не съм обръщала внимание. Имайте в предвид, че симптомите може да са различни според това къде се намира туморът и кои органи уврежда. Понякога пък изобщо няма симптоми, като в много случаи при рак на гърдата - просто случайно се напипва бучка.
Та да се върна на моите подсказки и как изобщо разбрах, че съм болна:
- Имах замайване, което понякога дори ме караше да залитна.
- Краката ми бяха доста натежали и бях спряла да тичам по стълбите, докато съм на работа и бързам да свърша всичката работа, която мога да намеря.
- Бях отслабнала и имах кръгове под очите.
- Тенът на кожата ми беше блед, не здрав (това го чух от лекар).
- Започнах да усещам болки на различни места: долу ниско в областта на яйчниците и горе под ребрата, като болката се местеше от ляво на дясно и обратно.
- Коремът ми започна да расте, но тъй като аз все чаках да забременея, изобщо не си помислих нищо лошо.
- Поради последните две тирета личният лекар започна да ме лекува от колит и сплитане на червата. И така загубих цял месец, докато коремът и болките си нарастваха постепенно.
- По-късно се оказа, че имам асцит в коремната кухина - това е течност, която се отделя поради увреждането на тъканите и започва да плува в корема, разнасяйки туморни клетки насам - натам и в същото време, при движение притиска различни органи и от това боли.От това расте и коремът.
Разбира се, бързам да уточня, че нещата са твърде сложни като индивидуални комбинации от механични, биологични и психични фактори, които могат да повлияят при всеки по различен начин. Когато лекуващия ме (от стерилитет) лекар ми съобщаваше новината, аз го попитах "Докторе, защо?", а той отговори, че ако можеше да ми каже защо, то той щеше да бъде нобелов лауреат. Т.е. медицината все още няма съвсем ясни и точни отговори по този въпрос.
На отделните фактори и теории ще се спра по-подробно в някоя от следващите публикации.
Симптоми при рак:
Може би сте чували, че ракът не боли. При него няма симптоматика, докато той не увреди съседни органи и тъкани - те вече болят. За това е толкова трудно своевременното откриване на болестта. Аз лично се замислих за това едва след като първоначалния шок от новината, че съм болна, отмина. Тогава осъзнах, че съм имала подсказки от тялото си, но не съм ги разбирала и не съм обръщала внимание. Имайте в предвид, че симптомите може да са различни според това къде се намира туморът и кои органи уврежда. Понякога пък изобщо няма симптоми, като в много случаи при рак на гърдата - просто случайно се напипва бучка.
Та да се върна на моите подсказки и как изобщо разбрах, че съм болна:
- Имах замайване, което понякога дори ме караше да залитна.
- Краката ми бяха доста натежали и бях спряла да тичам по стълбите, докато съм на работа и бързам да свърша всичката работа, която мога да намеря.
- Бях отслабнала и имах кръгове под очите.
- Тенът на кожата ми беше блед, не здрав (това го чух от лекар).
- Започнах да усещам болки на различни места: долу ниско в областта на яйчниците и горе под ребрата, като болката се местеше от ляво на дясно и обратно.
- Коремът ми започна да расте, но тъй като аз все чаках да забременея, изобщо не си помислих нищо лошо.
- Поради последните две тирета личният лекар започна да ме лекува от колит и сплитане на червата. И така загубих цял месец, докато коремът и болките си нарастваха постепенно.
- По-късно се оказа, че имам асцит в коремната кухина - това е течност, която се отделя поради увреждането на тъканите и започва да плува в корема, разнасяйки туморни клетки насам - натам и в същото време, при движение притиска различни органи и от това боли.От това расте и коремът.
Диагноза: Овариален карцином - рак на яйчниците, с тумори и в двата яйчника. (Серозен папиларен кистаденокарцином)
*Тук има някои подробности като стадирането на болестта. В самата епикриза при диагностицирането често биват посочени цяла редица от непонятни буквички и цифрички, които никой не желае да ни обясни. В тях се съдържа информация и за това дали има метастази (далечни - с по-лоша прогноза или близки-с по-добра прогноза) и друга важна информация за вида на рака и до колко е агресивен той. За разчитане на стадирането четете тук.
За щастие при мен нямаше метастази и ракът не е от най-агресивните (т.е. не е с толкова бързо делящи се туморни клетки)
Диагностицирана: 11.2006 г.
Лечение: 11.2006-03.2007 г.
- Оперативно - хистеректомия тоталис и някои други "томии", т.е. отстранени са детеродните орани и някои други части от съседни тъкани и органи.
- Химиотерапия (наричана за краткост по-нататък ХТ) - 6 курса, разположени във времето за по-малко от 6 месеца, с традиционното и най-ефективно лечение за моя вид рак, а именно комбинацията от лекарствата Таксол и Платина
* Най-общо и кратко пояснение за видовете лечение:
Освен посочените два вида лечение, при различните видове Рак, често се прилага и лъчетерапия, хормонотерапия и др. Няма да се спирам на тях, защото не е част от моята опитност.
Двата вида лечение, които се случиха на мен (операция и химиотерапия) често си другаруват. Понякога операцията предхожда химиотерапията, при което се отстраняват болшинството от увредените тъкани в организма наведнъж. Така химиотерапията ще се бори с по-малък обем туморна маса и ще бъде по-ефективна. В този случай лекарите наричат ХТ адювантна, т.е. допълнителна. Защо след успешна операция се налага да се провежда и ХТ? Защото операцията отстранява единствено по-големите, видими за човешкото око туморни клетки, обикновено струпани в туморно образувание. Но в организма все още има насищане от ракови клетки, които са много мънички и разпръснати, не са локализирани и не могат да бъдат остранени оперативно.За това се налага в кръвта ни да се внесе отровата, която да ги довърши.
Понякога туморът е неоперабилен, т.е. така се е срастнал със съседни тъкани и органи, че не може да бъде отстранен без риск за живота на пациента. Тогава се прилага неоадювантна (предварителна) ХТ. Тя има за цел да стопи размерите на тумора така, щото той по-късно, евентуално, да може да бъде отстранен оперативно.
И се връщам към моята историйка.
Рецидив: 10.2012 г.
Може би тук е мястото, ей така, между другото да поясня за хората, които още не са наясно - има разлика между рецидив и метастази. Метите са се образували от клетки, които са част от първичния тумор, но са тръгнали на някъде чрез квърообращението и са се настанили някъде из тялото. Мети може да са се появили още при първоначалното диагностициране. Рецидивът е повторение на болестта, възвръщането й, след като е имало излекуване (по-точно регресия, ремисия) на заболяването.
Може би тук е мястото, ей така, между другото да поясня за хората, които още не са наясно - има разлика между рецидив и метастази. Метите са се образували от клетки, които са част от първичния тумор, но са тръгнали на някъде чрез квърообращението и са се настанили някъде из тялото. Мети може да са се появили още при първоначалното диагностициране. Рецидивът е повторение на болестта, възвръщането й, след като е имало излекуване (по-точно регресия, ремисия) на заболяването.
Да, 6 г. и за мен беше така - бях се излекувала (други биха се изразили "бях в ремисия"). Почти бях забравила, че някога съм минавала през всичко това. Новината за връщането на болестта понесох дори по-тежко от първия път, защото бях наясно с намаляващите шансове и имах спомени за неприятните изживявания по време на лечението. Но пък не достатъчно дълбоко беше познанието ми за силата на психиката и духовността. Въпреки, че от години вече се интересувах от тези неща, познанията ми явно бяха все още на повърхността. За значението и мястото на психиката във всичко това ще прочетете в Част 5 "За значението на психиката и ума, духа и вярата при лечение на рак..
Лечение: 10.2012 г. - 05.2014 г.
Да, значително по-дълго беше лечението сега. В началото изобщо нямаше тумор. Проблемът установих при профилактични изследвания, в случая туморен маркер CA 125. За туморните маркери и други видове изследвания четете тук.
Започнах с ХТ. След 7 курса с Таксол и Платина (споменатата вече най-ефективна комбинация при моя вид рак) започнах да се замислям на прав път ли сме с лечението, тъй като нямаше кой знае какъв категоричен успех. Така аз реших да проведа консултации с коремни хирурзи и се стигна до операция. По време на операцията се установи рецидив на дебелото черво, като вида на рака е първичния, който съм имала, т.е. ракови клетки от рака на яйчника са останали в организма и в един момент са се прикрепили към дебелото черво и са започнали отново некотролируемо да се делят.
Последваха още около 12 -14 курса ХТ, като лекарствата бяха променяни веднъж, поради предположение за резисентност (привикване на раковите клетки) към най-ефективната комбинация. Шест месеца по-късно отново се върнахме към традиционната комбинация от първа линия на лечение по медицински стандарт за моя вид рак (лекарства от групата на таксолите и платина-базирани лекарства).
По настоящем:
През май 2014 г. лекуващият ме лекар реши, че е добре да даде почивка на тялото ми от наливаните в него отрови, като, за да се застрахова, този път реши да ми влее максималната доза лекарства. Никога до този момент не бяха ми вливали толкова висока доза. Понесох го доста тежко. За страничните ефекти и всичко свързано с тях ще прочетете в следваща публикация.
От тогава до настоящия момент резултатите са доста обнадеждаващи. Благодаря на Бога, на себе си, на родителите си, на приятелите в реалния живот и във виртуалния, и най-вече на онези от Клуба за борба с рака, с които споделяме и информация, и болка, и радости и всичко това с пълно разбиране. Благодаря на всички, които ми помагат по пътя ми - на бивши и настоящи колеги, разбира се и не на последно мяссто и на лекарите и всички останали специалисти, които ми помагат да се справя! На всички!
Тук малко ще се отклоня: Позволявайте на приятелите си и близките си да Ви подкрепят - това е много важно по време на лечението, да усещате любовта и опората в очите им. Много хора предпочитат да крият този факт и полагат много усилия да не им личи, но това може още повече да Ви изтощи. Отпуснете се и си позволете малко повече егоизъм. В същото време, обаче, избягвайте чест контакт с хора, които Ви натоварват, дори това да са най-близките Ви. Те може би го правят неволно, но, ако го правят, за Вас е по-добре да не са наблизо.
И да се върна на настоящето ми - от май 2014 г. съм на проследяване и до този момент не се е наложило да подновя лечението.
Тук малко ще се отклоня: Позволявайте на приятелите си и близките си да Ви подкрепят - това е много важно по време на лечението, да усещате любовта и опората в очите им. Много хора предпочитат да крият този факт и полагат много усилия да не им личи, но това може още повече да Ви изтощи. Отпуснете се и си позволете малко повече егоизъм. В същото време, обаче, избягвайте чест контакт с хора, които Ви натоварват, дори това да са най-близките Ви. Те може би го правят неволно, но, ако го правят, за Вас е по-добре да не са наблизо.
И да се върна на настоящето ми - от май 2014 г. съм на проследяване и до този момент не се е наложило да подновя лечението.
Та така, мили хора, не е леко, но на кой ли е, независимо дали се е сблъскал конкретно с тази болест или има друга тежка житейска ситуация.
Важното е, че минаха цели 8 г. от поставянето на диагнозата, а аз все още съм тук и съм добре. Искам да го знаете, когато се сблъскате с болестта. Не губете вяра! Ракът не е присъда. Напротив, той идва за да ни покаже нещо, което не сме осъзнавали, идва за да ни насочи към правилната пътека. Той е просто като едно дете, което възрастните не чуват, докато говорят по между си - накрая детето започва да крещи за да му обърнат внимание. По същия начин ние често пренебрегваме някои важни неща в живота си и в един момент телата ни "дават на късо". Ракът е провокация, която цели да ни накара да спрем въртележката за малко. Защото, докато тя се върти, ние виждаме света размазан. Но, когато въртележката спре, изведнъж всичко се прояснява. От главите ни изчезват всички ненужни и задушаващи ни тревоги, суета, материални желания и остават само най-ценните неща в живота - изживяването на любов, на хармония, на вяра, на доброта, съпричастност и състрадание, на съзидание и творчество. Вярвайте ми, всичко друго изчезва и осъзнаването на този факт е прекрасно преживяване.
Но ние не сключваме брака си с рака пред Бога. Така, че винаги можем да се разведем.
Разведох се с него, даже два пъти. Той е нахално същество, понякога се натрапва пак в общия ни дом - моето тяло. Но по-важното е да не го допускам в душата си! Пуснем ли Рака в душата си нещата стават много по-сложни.
Разведох се с него, даже два пъти. Той е нахално същество, понякога се натрапва пак в общия ни дом - моето тяло. Но по-важното е да не го допускам в душата си! Пуснем ли Рака в душата си нещата стават много по-сложни.
От тази публикация нататък постепенно ще подготвям и останалите, които обещах и ще слагам линкове в тази публикация.
Пожелавам Ви успех в борбата!
И не само на Вас, които сте се срещнали с болестта, но и на близките Ви - хората, които най-много Ви обичат и се раздават, и страдат заедно с Вас. На тях и техните преживявания също ще посветя отделна публикация.
Съдържание (свързани публикации):
Част 2 - Списък с полезни връзки и координати
Част 3 - Скромното ми мнение за болници и специалисти
Част 4 - Видове изследвания
Част 6 - Хранене при рак
Част 7 - Химиотерапията и страничните й ефекти
Част 8 - За преживяванията на близките на хора с онкологично заболяване. Някои съвети към тях. Публикацията още не е готова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар