Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

19.05.2015 г.

За значението на психиката и ума, духа и вярата при лечение на рак

5 част от поредицата "За брака и развода ми с рака"

Съдържание на свързаните публикации по темата.

Скъпи приятели, направо не знам от къде да започна... Много неща могат да се споделят. Бих искала да ви разкажа за някои от съвременните теории, за които съм чела и виждам някакъв смисъл и логика в тях или просто ги усещам, да ви посоча някои книги и видео. Бих искала да ви разкажа и за опита ми с психолозите.  За духовните ми колебания и как всичко това е свързано с болестта, според мен. За моментите, в които съм губила вяра и как съм я намирала отново. Самата аз, вероятно, ще осъзнавам някои неща именно в процеса на подготвянето на тази публикация. 

Аз не съм религиозна, но съм вярваща - имам нужда от това. Не знам как оцеляват пълните атеисти с такава болест... Вярата не е само и единствено религиозно понятие - тя е всичко онова, което вие лично смятате за безспорна истина. И така - какви устои може да намери човек ако може да вижда единствено тъмното си бъдеще?! Вярата, увереността, че ще се справим, е не по-малко ценно лекарство, наред с химиотерапията и положителната промяна в навиците ни! Ако не вярваме в това, нищо друго, което правим няма значение! Ако не вярваме истински в нещо, то никога няма да се случи! От там нататък вярата може да бъде и в Бог - една безспорна истина, за тези, които вярват в него и една безплътна неистина, за онези, които не вярват - все едно. Това, в което вярваме, определя кои сме, можем ли го.

Ето така стигаме до онова, което представляваме, до онова, което ни ръководи в действията ни, в емоциите ни, в отношенията ни с хората - нашата психика.

Щом сме се разболели, имаме някакъв проблем.

Може би сте по-чувствителни, може би сте перфекционисти, може би не успявате да прощавате и сте злопаметни, прекалено често сте в лошо настроение - сърдити, отмъстителни. Може би имате прекалено силно чувство за справедливост. Може би работите нещо, което ви стресира прекалено много и душата ви е все свита от хилядите проблеми, които стоят пред вас за решаване. Може би се храните с много пържени, тлъсти и сладки храни. Може би от бюрото отивате в къщи, от къщи на бюрото и "нямате време" за никакъв спорт. Може би в ДНК на предците ви е запаметена тази болест и е предадена във Вашето ДНК. Може би всичко това взето заедно.

Човек, когато има много проблеми и непрекъснато се тревожи за тях, той не присъства в настоящето. Разсеян е. И така си навлича още повече проблеми. Забравя си ключовете, пресича на червено и пропуска важни моменти, които биха му донесли радост или пък не чува и не разбира какво точно му обяснява лекарят.

Васко Кръпката пее "Ако проблемите ми носеха пари, щях да съм много богат."

Но, за съжаление, изобщо не е така.

Проблемите, ако гледаме на тях, като на възможности, може и да ни донесат пари, което не е точно същото като да ни донесат радост и удовлетворение.

А фокусът на мислите върху проблемите по-често отнема. Отнема здраве, а също и средства. Тънката разлика между гледането на проблем като нова възможност за нещо и фокусирането върху проблема като тревога, че няма да намерим решение, е в настроението. Коренът на думата "настроение" е "настройката" ни за изходът от ситуацията. Хубаво е да сме в добро настроение, независимо какви проблеми стоят пред нас. То, доброто настроение, неусетно ни носи увереността, че ще преминем през това по най-добрия, за нас и околните, начин.

Напомням го на себе си, а защо не и на вас.

Как човек може да установи тези проблеми ако не се вгледа в себе си?!

Да, времето и средата, в която живеем влияе по много начини. Но причината да се разболеем е в нас - това са нашите си тела, изградени от собствените ни органи и клетки - ние сме избрали да се храним, както се храним, ние избираме дали да спортуваме, сами избираме работата и заниманията си. Често сами се въвличаме в чувства и емоции, които ни влияят на физическо ниво - а именно това е темата на тази публикация.

Помислете си какво се случва, когато сте гневни, например. Сърцето ви забива лудо, дишането ви става учестено, ръцете ви треперят, устата ви пресъхва, речта се накъсва, може дори да ви прималее. А, когато сте обидени, когато чувствате несправедливост? Тогава буца застава на гърлото, мисълта зацикля и не можем да се оттървем от натрапливите лоши чувства. Може да ни се плаче и да кроим отмъстителни планове и така страдаме все повече и повече. Към тези неща в един момент вече се добавя и страхът! Най-големият - страхът за собствения ни живот, за това, че може да не видим как порастват децата ни, за това, че ще страдат за нас близките ни. Имала съм период, през който съм се "погребвала" всеки божи ден и съм "плакала на гроба си" заедно с близките ми - пълна загуба на време и енергия! Страхът означава, че живеем в бъдещето. Мили хора, повярвайте ми, нямате нужда от това! Опитвайте се да овладеете този страх като живеете само в настоящия миг. Мислите ви трябва да са насочени само към точно този момент - как да изкарате времето си по-приятно и пълноценно, как можете да помогнете някому, нищо, че вие самите имате нужда от помощ. Ще се спра на това още по-нататък. Тук само ви казвам - страхът сковава душите ви и отнема от ценното ви време за да ви запрати на някъде, към нещо, което може изобщо никога да не се случи! Представете си, може да не умрете от рак. Едно е сигурно, всички ще си отидем от нещо, някой ден. Но не си слагайте въжето предварително, няма никаква полза от това - припомняйте си го всеки път, щом се хванете в издънка!

Ако всичко това се повтаря твърде често, ако таим обида с години, ако работата не съответства на нашия праг за понасяне на стрес, ако не намираме начини да се изразим и не даваме почивка на психиката си, неизбежно проблемите се натрупват и най-слабата брънка в организма ни дава на късо.

Нашата психика влияе на нашето здравословно състояние и това е безспорно!

Всеки от нас е една малка вселена със своя уникална траектория. Като се започне от нашите родители и среда, с гените, навиците и страховете, които са ни предали; като се премине през хилядите избори, които съзнателно или не, правим всеки ден, всяка минута, та да се стигне до изборът на професия и семеен партньор. Това е и, което ни прави различни по отношение на нашата емоционална чувствителност и преживяването на онкологична диагноза.

Според мен е важно да осъзнаем своята собствена отговорност към нас самите. Първото нещо е какво ние можем да направим за себе си. Важно е да се наблюдаваме и осъзнаваме как нашите емоции ни се отразяват на физическо ниво. Щом човек се дебне непременно ще се улови. Осъзнае ли някоя своя емоция той може да се опита да я промени. Можем да видим по нещо хубаво и в най-лошото и това е, към което трябва да се стремим. Например аз открих, че болестта ме научи на много нови неща, опознах себе си по-добре, срещнах много добри хора и спечелих много ценни  приятелства. Да, има за какво да съм благодарна дори на тази коварна болест.

Все пак понякога така затъпкваме ума си от страхове, гняв, обиди, стрес и какви ли не други "бурени", че е трудно да се справим сами и се налага да повикаме "градинар". Самонаблюдението понякога става натрапчиво и грешно се тълкуват сигналите. Стига се до панически атаки и депресии. Това е сложна тема, а аз не съм специалист. Тежките психични разстройства понякога се дължат и на биохимичен дисбаланс и там специалистите са тези, които трябва да ни насочат.

Първа стъпка в този случай е посещение при психотерапевт, който ще ви интервюира и ще прецени доколко може да се справи той, доколко трябва да ви насочи за съпътстваща психиатрична (лекарствена) помощ.

Хора, приятели по съдба, не се мъчете сами! Ако се чувствате зле и не можете да се справите сами потърсете психологична помощ!!! Това се отнася и за нас, болните, и за нашите близки, които страдат не по-малко, а често изпитват желание да можеха да поемат бремето ни, чувстват безсилие и безверие. Психотерапевтът не може да промени фактът, че сме в тази житейска ситуация, няма да открие ново лекарство против рак, но ще ви помогне да промените някои свои настройки, очаквания, погрешни модели на поведение и ще ви насочи към правилно и подходящо поведение.

Тук е мястото да споделя, че за щастие вече има психотерапевтични кабинети към по-големите онкологични клиники, като в някои случаи можете да ползвате безплатна психологична помощ. Например в СБАЛО (по-известна като Онкологията в Дървеница) има психолог, който можете да посещавате безплатно, ако сте хоспитализирани там, примерно по време на химиотерапия. Ползвах услугите на Вероника Иванова и, лично аз си я харесах и ми помогна! Оказа се, че има какво ново да ми каже за мен самата и то само чрез насочващи въпроси. Сама стигах до отговорите. Също така можете да ползвате безплатна психологична помощ чрез пациентски организации. По-долу ще дам някои координати.

Ще споделя още нещо: В България не се изучава Онкопсихология. До скоро у нас изобщо не съществуваше такъв термин. Има си специфика и мащабна необходимост от съпътстващо психотерапевтично лечение. Така че вече сме на прага на осъзнаването, че състоянието на психиката често е от решаващо значение за изхода на заболяването. Болни, които не успяват да се измъкнат от черните си мисли, шока и отчаянието си отиват по-бързо от този свят. За това отново моля - погрижете се съвсем целенасочено и осъзнато за своята психика!

Ето няколко съвета, които днес написах на една жена, свързала се с мен, чрез блога:
  • Не чети нищо за прогнози и статистики, нищо за преживяемост и срокове! Избягвай да се интересуваш от тези неща. Не само че няма смисъл, ами може да ти дотежи и навреди. Когато е разтревожен, човешкият ум има склонност да се фокусира в негативното. Но тези статистики имат и позитивна част. Достатъчно ти е да знаеш това.
  • Изключително важно е да обгрижваш психиката си! Щом си ми писала, не си слаб човек! Това е един косвен извод, който си извадих с времето. Пишат ми, най-често хора близки до моята вълна, светоусещане и нагласа! А това е добре :) На този свят съм вече 11-та година. Случвало се е патолог да ми каже: И още си жива?! Ракът си ти е рак от всякъде!Ами, ДА, жива съм, в целия си блясък! Позволявам си да бъда слаба понякога, рядко и кратко. Да се наплача, да изтупам матрака. На другия ден ставам и продължавам, както си знам!
  • Не крий диагнозата си. Криенето е една допълнителна тежест, от която нямаш нужда. Само ще ти образува допълнително напрежение и нерви.
  • Не се изолирай! Винаги, когато физически се чувстваш що-годе добре, излизай. Прави нещата, които ти доставят удоволвствие и/или си позабравила в последните години. Ако имаш някакви позабравени детски таланти и пориви - върни се към тях! Творенето много помага за разтоварване на психиката, за който го може. Търси съзнателно нови, различни, свежи изживявания.
  • Но, доколкото е възможно, изолирай хората около теб, които те гледат съжалително, мрънкат, плачат, досаждат, обсебват и прочие. Обгради се със силни, позитивни, весели, креативни хора, хора, на които се възхищаваш!
  • Ако ти дотежи повечко, потърси психотерапевт.


А ето и някои координати:


До колко и как психиката се преплита с духовността и вярата. Доста, според мен.

Следва продължение, което ще бъде в същата тази публикация.

Няма коментари:

Публикуване на коментар