"Руки творят - душа отдыхает"

Или как сложихме лудориите, високочестотното пищене и замерянето с играчки на пауза.

 

Гердан и гривна от макарони за мама. 

 

Не се сетих да заснема първия етап. Тук ще видите втория. Първият беше оцветяването и е дори по-забавен. 

 

Но ние магарето в калта не си оставяме. Нямахме търпение да завършим творението.

 

Интересно е да ги наблюдаваш и особено ме зарадва по-малкият ми племенник, защото той е само на 2,5 г., а е толкова прецизен! С малките си пръстчета държи този мъничък макарон и нежно и деликатно топи четката в боята, а после така умело я нанася върху макарона. Цветовете му бяха чисти и ясни, предимно в гълъбово-синя гама.

 

А големият, който няма още 5, вече знае, че розово се получава, когато смесиш бяло и червено. Също така, че след като обилно си натопил четката в червено, не бива да зацапваш другите бои, а трябва да ги смесиш настрани в капачето на боичките. 

 

Не се чува ни гък, ни мък. Само от време на време откривателството избликва под формата на възторг от получен нов цвят и краен резултат. Макаронче, след макаронче. 

 

Мама много ще се зарадва, когато се върне от командировка.

 

Гердан от кламери за леля

 

Чудесен пъстър гердан от цветни кламери си ми сътворил, дете! А и вече знаеш що е то "кламер" и за какво се използва! 

 * * * 

- Лельо, много е хубава тази дума "глина", виж само как звучи Г л и н а... 
- Мдаа, хайде да експериментираме с нея.

А сега вече знаеш и думата "експериментираме".