Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

29.08.2014 г.

Сама на верандата

Дълго пътешествие - паяк се спуска от покрива.

От някъде отеква музика - младостта често празнува себе си.

Наблюдавам неподвижния танц на дърветата. Толкова са стабилни! Не бързат за никъде. Тази вечер са особено чаровни с този техен парфюм... Флиртуват със звездите, гъделичкат ги и ги разпитват за вечността...

Някой, някъде каза на някого "лека нощ". Музиката също. Нощта умее да мълчи, като верен приятел, научил тайните ти.

Щампа от ковано желязо попива в гърба ми със синьо-зелената си лозница. Чувствам красотата й.

Струва ми се, че мога да стоя така до края на безкрайността...


Сама на верандата. 

Не без бира и цигара, но и с любимия боров аромат. И един оранжев котарак, който изглежда ме обожава. 

Тишина, от онази с щурците. Тъмнина, от онази със звездите. 

М... Прибирам цигарите и телефона. Просто дишам и не мисля за нищо, освен за бор и оранжев котарак...

Няма коментари:

Публикуване на коментар