Дълго пътешествие - паяк се спуска от покрива.
От някъде отеква музика - младостта често празнува себе си.
Наблюдавам неподвижния танц на дърветата. Толкова са стабилни! Не
бързат за никъде. Тази вечер са особено чаровни с този техен парфюм...
Флиртуват със звездите, гъделичкат ги и ги разпитват за вечността...
Някой, някъде каза на някого "лека нощ". Музиката също. Нощта умее да мълчи, като верен приятел, научил тайните ти.
Щампа от ковано желязо попива в гърба ми със синьо-зелената си лозница. Чувствам красотата й.
Струва ми се, че мога да стоя така до края на безкрайността...
Сама
на верандата.
Не без бира и цигара, но и с любимия боров аромат. И един
оранжев котарак, който изглежда ме обожава.
Тишина, от онази с щурците.
Тъмнина, от онази със звездите.
М... Прибирам цигарите и телефона.
Просто дишам и не мисля за нищо, освен за бор и оранжев котарак...
от човешки емоции. Опитвам се да ги изразявам - чрез творчество, размисли, рисуване. Когато каквото ме посети...
Всичко за мен
![Моята снимка](http://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-WelifGUq7WIn29gpN5ktPwms2XB0su6jAYmwTfFD1bpiKfayhscjYi2Nu7dIYSuD3RGqgAPePVHgSyqsoQj03fBdx-_rKLJoDFQq6WU1Ue3Ajxw7L6A5KG6DDj4g0A/s220/20220122_172551.jpg)
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар