Нали знаете как понякога, през
лятото, Слънцето цял ден се излежава под
пухените си завивки. Дъждът също го домързява и вече не му е интересно да
дразни хората с постоянството си. А вятърът е толкова нежен. Ако затворите очи и
разперите ръцете си, ще бъдете сигурни, че сте полетели.
В ден като този усмивката
превзема лицето ми, а после се проектира в душата и всяка клетка на тялото ми.
В такъв един ден много ми се иска да консервирам радостта си в буркан, като
зимнина без срок на годност. И защо не?!
Днес съм много заета. Приготвям
зимнината си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар