Понякога е просто като пърхане на пеперуда.
Тя не може да говори. Но казва всичко.
С красивите си окраски и малките си мъхести крачета.
С броя на размахване на крилете си в секунда.
Лети, лети, лети….
Понякога е рев на тигър.
Мощен. Страшен. Като окървавените му челюсти.
Звукът се лута, рикошира,
вибрира, плаши.
Понякога е като, което и да е, ранено животно.
Тъжно е очакването. Болезнено. И зимно.
Зов към нищото. Или към нещото.
Като безпътно ехо.
Понякога, много рядко, е разтърсваща тишина.
Всички, невъзлюбени никога звуци,
дори и пърхащата пеперуда,
се разбягват с писък,
подгонени от мъдрото беззвучие.
Няма да довърша това. Както не довършвам всичко.
Така винаги ще има какво да продължа.
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар