Като дреха втора употреба
обвивката душеше самотата й,
попила чуждите изригвания,
неподминати от живите - тъги и радости,
стремящи се като бодливи храсти,
въртеливите движения на майката Земя
да спрат.
Но, въпреки… напряко през пръстта,
кокичесто изгряване на белотата й
пробуди в клепките сънят,
онзи, най-проникновения.
В протяжен миг от вечност търпелива,
Незримото с милиардите души света
налива.
И прелива. От живот!
Жадна като недокоснат сюнгер,
захвърлен в дъното на двора.
Като тумор гладен, впил се в тленността
на времето, самоубийствено.
Като пълната отдаденост на монахиня,
влюбена във своя бог неповторим…
ето я, съблича горестта, остава
лека, като на лебед перушината.
Малка шепа нежност, разтворена
във онова, което винаги остава неизказано,
в премълчавано от вечността разбиране
за щастие.
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар