Маймуните висят на опашките си.
Денят е прекрасен за пощене.
А аз съм в своя личен облак.
Сега съм буреносната му същност.
Ще изтрещя. Ще заваля. А после ще е слънчево.
Но това е просто една прогноза за времето.
Сега броя минутите болезненост,
построили замъка си в моя чест.
В най-високата кула съм.
Махам с ръка. И се усмихвам.
Макар с гримасата на тъжен клоун.
Сега страстно прегръщам Тъгата.
Целувам я с език – перверзия, като онази,
с която се наслаждавам на своето настояще.
Защото душата ми е още там –
в пробитата си каляска, със своя намек
от позлатеното си минало.
Безплътна съм. Съвсем за малко -
досущ попила персоналния си Облак.
Но да не забравяме прогнозата за времето.
А маймуните нека си висят на опашките си.
За тях денят ще бъде винаги прекрасен за пощене.
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар