Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

30.05.2014 г.

Есенно



Навън вали. Тъй мрачно е, когато
всичко напомня на сбогуване с лятото.
И тъжно дори на птиците ятото
изписва букви в тежка синева.
А досущ като разлята чаша любовта
попива в сухи есенни листа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар