Рисувам ангели с вътрешните си очи.
Не позволявам на тъгата в мен да се стаи.
Нежно прегръщам я, тъжно усмихва се тя.
И казва ми тихо тя: „Сбогом. Поне за сега.”
Рисувам ангели с вътрешните си очи.
Не позволявам на страха си да строи
своя замък в центъра на моята душа.
„Върви си”, казвам нежно. „Не сега!”
Ангели рисувани в душата моя пеят.
Танцуват радостно и весело се смеят.
„Ела! И прегърни живота! Днес, сега!
Кажи им сбогом – на страх и на тъга!”
На вас прелестни Ангели – днес и сега,
Венци от пролетни цветя ще подаря.
И ще танцувам, ще се смея и ще пея.
Вятър пролетен тъга и страх ще отвее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар