Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

29.01.2011 г.

Егоистично

Ти си толкова ужасно невнимателен!
/Въпреки, че си също толкова и обаятелен/
Тръгвайки разпръсна пъзела ни. И си на бира.
Но не ме оставя на мира и не разбирам
къде, по дяволите, се дянаха всички
от нашия пъзел мънички срички?!

Изглежда, тъй като си толкова разсеян,
/въпреки, че си също толкова самонадеян/
си отнесъл част от тях, залепени за потния ти крак.
А сега аз, за да се почувствам цяла в този мрак,
ще трябва да изчакам много търпеливо
утре сутрин да изпикаеш пивото.

А може би ще трябва пак сама да се опитам
да сглобя нещата, без дори да те попитам.
С лисича ловкост ще потърся в телефона ти
и други малки части, разпиляни в твоите акаунти
и така полека тебе първо ще сглобя
без да страдам много и излишно да тръбя.

Макар, че имам лъжовното чувство,
че това си е с душата ти коварно блудство,
и сякаш с тихи стъпки в гора след теб вървя
върху разпиляни сухи съчки за беля.
И сякаш вече Слънце и Луна сме с тебе,
но, знаеш ли, все още не си ми непотребен.

Не ме кори, защото Ти си този, който каза,
че обичаш мене повече дори от Аза.
Аз просто искам пак цял да те сглобя,
и това за таз услуга е най-ниската цена.
А после и себе си ще подредя внимателно
и цялото след туй ще изградя старателно.

Но, ако ти, понеже си толкова небрежен,
/...въпреки, че си също толкова и нежен/
разпилял си себе си съвсем необратимо
и гледаш на това съвсем невъзвутимо
ще трябва и аз отново да се изградя
и в независим пъзел отново да се преродя.

юни, 2007

Няма коментари:

Публикуване на коментар