Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

24.09.2018 г.

За "Дирижабълите" и Хората

Мишоците. Които, всъщност, били джербили. Но, Леля все ги нарича Дирижабъли.

Тази нощ Леля спа в хола, където спят и Дирижаблите.

Те, всъщност, много не спят, обаче. Леля преброи около 56 вида звуци, които издават, докато ровчат. Така, Леля реши, че те се опитват да организират бягство от Затвора. Особено я обезпокои един ритмично издаван звук, сякаш Дирижаблите повдигат вратичката на клетката, но не успяват да я отворят докрай и тя се спуска обратно като гилотинка.


Леля, вместо да спи, се разтревожи, че бягството може да е успешно... А тогава това ще натъжи малчуганите и ще причини големи щети на мебели и кабели (любопитна подробност е, че и двете думи завършват на "бели", което, в случая се произнася като "белИ".)

И... така и стана... Джери, или Том, не се знае, щото са като еднояйчни близнаци, а и вероятно са такива, избяга! Избяга!!!

Какво облекчение, че на сутринта, това се оказа само един сън.

Да бяхте видели, само, личицата на децата, когато им казах, че тази нощ мишката избяга... преди да разберат, че Леля тази нощ просто оплете дебело въже между реалност и сън.




Няма коментари:

Публикуване на коментар