Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

24.07.2021 г.

Цвети Бита - микроблейдинг на вежди за онкоболни жени

Здравейте, приятели,

Понякога изчезвам за доста време, просто защото съм на някоя друга вълна. Но съм все още наоколо. 

И ето, минавам да ви обадя за ангела Tsvety Bita.

Заглавието ми звучи бездушно като платена реклама, не успях да измисля по-добро,  но изобщо не е това. В случая никой не получава пари за нищо. Разменната монета са радост, благодарност, удовлетворение, самочувствие  и други подобни жълтици.

От години знам за Цвети и не знам защо отлагах да я посетя. От терапиите през годините веждите ми така и не се възстановиха напълно. Като един уважаващ себе си Карлсон в женски лик, непрекъснато ги рисувах, за да не изглеждам оцъклена и болна. Всяка жена на средна възраст знае какво значение има това за отваряне на окото и цялото лице, но тези, които знаем най-добре сме жените с онкодиагноза. 

Та, знаех за млада жена от София, която прави микроблейдинг (трайно оформяне на веждите, косъм по косъм, което виждате колко естествено изглежда). Знаех за нея не случайно. Има много специалисти в тази област из цяла България. Знаех за нея, защото преди доста години тя обяви, че ще прави това безвъзмездно за такива като мен. Виждах мои приятелки, които вече са ползвали услугата й и колко добре изглежда, но въпреки това отлагах. Не знам защо. Може би се надявах, че веждите ми ще се възстановят и няма да имам толкова голяма нужда от това. 

Но ето, че при поредното лечение, те не само че не се възстановиха, а виждате на едната снимка как изглеждаха... 

И ето ме при Цвети! 

Това, което изпитвам по отношениена нея е респект, вдъхновение, възхищение и искрена благодарност за решението и постоянството й през годините да отделя от личното си време, труд и средства, за да прави това! И аз имам нужда да ги изразя и споделя!

Имах възможност да си поговоря с нея, защото тази първа процедура е около час и половина! И, олеле, от къде да започна с хубавите си впечатления! 

Салонът - просторен, хладен, чист, чудесно обзаведен, наредени минерални води за клиентите, удобно диванче, на което тя настоя баща ми да изчака, вместо в жегите да стои в колата. 

Разбира се, разказа ми подробно за процедурата, през която ще мина, спокойно, без бързане. После изтърпя колебанията ми как точно да изглеждат и търпеливо, спокойно и умело свърши всичко.

А през това време аз исках да разбера коя е и защо го прави!

И ето съществената част! Благодаря ви, че имахте търпение да стигна до това защо съм толкова емоционална по отношение на Цвети: 

Защо ни е толкова трудно да повярваме в каузите и добрините на хората! Защо винаги търсим под вола теле, не само, но и сме склонни да оплюваме и обиждаме тези хора! 

Защото са рядкост, ето защо! Защото изхождаме от своите собствени осъзнати и неосъзнати мотиви и подбуди, които ни движат.

Да, и Цвети е минала през това и преди години, когато е започнала благотворителната си дейност е отказала не една покана за интервю. Понеже хората няма да разберат. Понеже все се намират такива, които да търсят скрити нейни подбуди, да отричат това което прави, да анатемосват... Дори клиентите й недоумяват, та кой плаща за тези консумативи, за това време и труд, защо си го причинява? Кой плаща? Цвети го каза така: и другите ми клиентки участват в това!

Не го нарича мисия, не го нарича кауза. И не казва, че отделя от своите средства за консумативи, а че останалите й клиентки участват в това!

И как стана така, Цвети? Какво те мотивира да правиш това за нас, питам я.

Ами просто така. Дошла клиентка преди години. И после на въпроса "какво Ви дължа",, тя просто казала: Ами, знаете ли, нищо не ми дължите!" Тогава Цвети започнала своето търсене. На кого и как да помага - с някаква сума ли, на деца ли на възрастни ли. А накрая една ябълка тупнала върху главата й - ама разбира се! От където тръгнала, там се върнала! Ще помага с това, което умее! И ето - вече ... колко... мисля 9 години.

Какво още... Ами има още, да. Мило отношение, мил жест, лежерни приказчици с половинката на Цвети. Чувствах се не като клиент, който е дошъл за безплатни вежди, а като VIP.

Затова, мили хора, исках да знаете! Има хора, които допринасят за другите просто, за да помагат. Просто, защото имат добро сърце. А колко по-истински да са думите за тях от думите на хора като мен! 




Няма коментари:

Публикуване на коментар