Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

29.11.2019 г.

От Пловдив до Пазарджик

Днешното Слънце - нахално коте,
в сутрин, жадна за роса.
Тревата във окото ми мълчи. От ляво.

А една Асфалтова река
извира в точка "А" и се влива в точка "Б",
докато мрази пижамата си
с шарки на зебра, уморителна и демоде.
До смърт.

В черен петък
тя мечтае за образа си
в огледалото над нея,
с изоставени памучени възглавници на син фон.

Времето го няма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар