Такаааа... 

Добър вечер, добро утро, или каквото друго му се казва на това време на нощта. Може би трябва да го кръстим на мене. Добра Екатерина, значи! Това е времето, между времето за заспиване, в което не се заспива, и времето за събуждане, в което не трябва да се спи, но се заспива. 

Драги зрители, след като предните нощи по "Добра Екатерина" измислих десерт с маскарпоне и карамелена украса, разговарях на ум с няколко доФтора, изчислявах 2/3 от разстоянието между Луната и Марс през Земята и обратно, и какво ли още не, тази нощ мисля по следния мечтообразен, проблематичен, казуален и евентуален случай, а именно: 

Кой ще ми направи в тоя град един уютен малък ресторант с пиано и джаз, с приглушени светлини и картини по стените, за моите женски петъци, за които обмислям да съм на разположение на по чаша вино и лека храна. М? Кой?

Но да се разберем! Не говорим за пиано - бар. Нито за пиЯно - бар! Нито говорим да се срещаме там по "Добра Екатерина". Говорим за едно спокойно и краткотрайно преживяване всеки петък вечер между 18.30 и 21.30. Женски петък. 

Кой, кой, кой? 

И какво ще прави, питате се, този малък ресторант в останалото време? Не знам. Жо не ме интересе па. Обаче може да основем един литературен клуб и всички да четем една и съща книга, а после да разнищваме човешките и животински взаимоотношения в нея.

Това става за четвъртъците. Да. 

Ами във вторниците? Аха! Един чудесен самодеен театър. Съвсем далече от профитата. Ще преживяваме чужди любови и драми, та да си почиваме от своите. 

В понеделниците? Не. Това изобщо не е ден. Никакви понеделници тук няма да има. 

Остана някаква си сряда. Ще пишем стихове и кратки разкази, а после ще караме пианистът да импровизира върху тях.

Ехаа! Кой? Някой? 

С какво щяло да се издържа това нещо. От къде, по дяволите, да знам. Да не би да имам малък уютен ресторант с приглушени светлини, пиано и джаз! Питайте някой друг. Аз вече не работя в банка.