Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

5.02.2019 г.

Любовта ми няма дъно,

но ти все пак я изпий до дъно.

И нощите ми, на екс поглъщай,

И дните ми изпивай неуморно.

Аз пак ще намеря начин да те обичам.

Ще родя още любов и дни, и нощи.

Ти само не изтрезнявай!

Никога!

Кажи ми пак колко ме обичаш!

Няма коментари:

Публикуване на коментар