Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

18.09.2018 г.

Хубаво стана клончето

То е от дърво, което не съм забелязвала 30 г., минавайки често покрай него. Странно е как можеш да не забележиш нещо толкова време и внезапно то те придъпрва към себе си! Дори не знам какво е това дърво!

А и саксията не е лоша. Нея я правихме с племенниците.

Но, поотделно ще битуват двете. Заедно не си подхождат. Просто още не съм решила точно как.


Няма коментари:

Публикуване на коментар