Обяснение в Любов към Любовта

Понякога можеш да скриеш 
цяла вселена, 
по средата, 
между морския бриз и дъха си. 

Но аз винаги ще съм там,
за да прекарвам пръсти по 
изпъкналата повърхност 
на непрестанното ти раждане. 
Знам че си там, 
по средата, 
между двете камери на сърцето 
и изтласкваш себе си към всяка клетка 
на този свят от звезди и мълчание. 

Защото, най-важното, понякога, 
е в разстоянието между думите, 
което жадно те пие, като кон, 
прекосил пустинята за да открие 
камилата в себе си.

Тебе винаги ще те има, 
за да напоиш този кон. 

Ще те има, 
дори когато тук са останали
само водорасли и една жена, 
която да ги обича. 

Но ти ще си безмерна винаги, 
когато жената обича мъж, 
и така създава онази вселена, 
скрита 
по средата, 
между морския бриз и дъха ти...