Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

26.06.2018 г.

Слънцето има гъдел

Слънцето се срамува от себе си 
и от всички други, 
защото се успива напоследък.

Ще го погъделичкам с лъчите си, 
проникваща през космическия му прозорец 
и то ще се засмее.

Защото Слънцето, вярвам, има гъдел. 
Особено през лятото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар