Снощи ми се обади приятелка, разтревожена за домашния си любимец. Имаше нужда да поговори с някой.

Разговорихме се колко скъпи същества са те за нас. И изведнъж решавам да кажа, че съм гледала филм, в който едно куче умря... Още докато го изричах, аз вече се чудех защо го казвам... Така ли ще я успокоя. Но, още докато го изричах, аз осъзнах, че дори не помня в кой филм беше това, за какво се разказваше... Имаше нещо... имаше нещо важно, което исках да кажа.... Знам си, че просто умът ми зацикля след терапия, но... подобно неделикатно изказване не е в стила ми...

В 4,30 сутринта се събудих с доста по-ясна мисъл.

Ставаше дума за дребно куче, което се хвърли срещу огромен глиган, за да спаси Човека си. Ставаше дума за безусловната обич!

Този ден аз не станах от дивана. И тъй като, когато съм в това състояние, не ми се чете, цял ден гледах филми.

В един от тях, ортодоксален евреин уби котката на едно мило момиче, пристигнало в Йерусалим от Тел Авив и го закачи на въже пред вратата й.

А в трети, се разказваше за любовта между мъже. Такава любов, при която забравяш за пола на хората.

И колкото и, на пръв поглед, да нямаха нищо общо помежду си тези филми от Арт и Независимото кино, ако издухаш пепелта от екрана, все в основата, в дъното на този необикновен кратер от човешки емоции, в края на кълбото, което котката разплита, оставаше единствено силата на любовта!

Не знам до колко това щеше да промени ситуацията, но аз това исках да й кажа! Какво може силата на любовта! Това беше, което остави отпечатъка си дълбоко в душата ми, този ден, и, искаше да бъде споделено!

Не е кой знае какво... нали... просто едно магично лекарство за всяка болка!