Сватбата на Вечерницата или къде е духът на Емилия

Тъгата и тревогата са много човешки емоции!

Искаме да се отървем от тях! Но, ако успеем, със сигурност ще сме загубили част от човешкия си облик! Част от истинността и красотата на пътуването!

Защото човек се тревожи и тъгува, предимно от любов! 

За това тъгата умее да бъде красива!

Приятели, следващият текст е кладенец с тъга! Наближава годишнина от смъртта на обичана от мен душа. Ще си позволя да го публикувам в нейна памет. Но, ако днес не сте достатъчно силни, просто затворете страницата в този момент ...

Сватбата на Вечерницата или къде е духът на Емилия

Октомври 2014

Иска ми се да попиша. Заради времето навън ли или заради пост на приятелка във ФБ ..., или може би заради сватбата на Вечерницата - сестричката на Емилия ...

Нека първо споделя за приятелката ми и постът й във ФБ, който силно ме развълнува. Днес тя едновременно тъгува и празнува. Нейното Маме си е отишло от този свят преди 9 г. на този ден. Но на същата тази дата в живота й, преди година, се появява първото от двете й, дълго чакани дечица. Този неин специален ден ме накара да се замисля. Не за първи път, не и за последен.

Толкова често в нас триумфират едновременно противостоящи чувства… Хора сме – съвършени в несъвършенството си. Едновременно осъдени и дарени - да чувстват и да обуздават чувствата си в непрестанен кръговрат.

Нейната Мама е зимата – и нека е светла паметта й, но нейното първо детенце – пролетта в душата й – светлината, надеждата и обновлението.

Но най-важното от всичко е, че, откъдето и да тръгне в този кръговрат – от тъгата или от радостта, тя винаги ще стига до едно единствено и най-велико чувство! Защото двамата за нея са просто Любов!

По подобен начин се чувствах и аз преди седмица. Предстоеше весело събитие, а веднага след него трябваше да посетя онколога си. Не знаех какво да очаквам от срещата си с него. Мислите ми се прескачаха, всяка от тях бленуваща да бъде по-близо и по-важна от другата.

Предстоеше сватбата на Вечерницата, сестрата на Емилия!

Тържеството беше уникално! Нежна и красива булка, интересни гости иноземци, стилно и топло посрещане... За това тържество на Любовта може дълго да се разказва!

Оставихме се на изключителното събитие да изтиска веселост върху ни, като дъжд от портокалов сок!

Но едни малки диамантчета Любов току проблясваха тъжно в нощта – тайните сълзи за Емилия. Настояваха да развалят грима ни, така грижливо нанесен върху усмихнатите ни лица. 

Не исках да мисля за нея! Не и тази нощ! Не позволих на майчините сълзи да изплуват неудържимо! Не позволих и на сестрините сълзи да направят тихи поточета по лицето на булката! Не позволих и на себе си!

На другия ден вечерта, когато веселите емоции от тържеството се оттеглиха като вечерен отлив на морски води и пуснах уморени клепки върху очите си, в тях внезапно избълбукаха грижливо кътаните диаманти. Шепа тъга попи във възглавницата ми! Едва тогава разбрах, че цялата сватба беше пропита от духа на Емилия!

Тя тичаше да поправи килнато цвете; да направи забележка на сервитьорите; разговаряше възбудено с шотландците и кумовете на английски език. От време на време поправяше лещите върху сините си очи, които спираха развълнуваната радост. Шегуваше се, смееше се и разговаряше високо, в елегантния си тоалет, спирайки се при всеки гост за наздравица. Шепнеше на ухото на дъщеря си да оправи ризката си на гърба. Поправяше прическата на племенницата си. Непрекъснато опитваше от изобилната и стилно поднесена храна и особено се радваше на вкуса на сватбената торта… Току прегръщаше Бялата булка – Вечерница, а после заспорваше разпалено с някой от родителите си и всички се разсмивахме.

Да, Емилия ни липсваше в обичайния физически свят, но духът й не изпусна и миг от веселата суматоха, участваше в нея активно и в същото време зорко следеше всичко да бъде наред!

Най-важното от всичко е, че, откъдето и да тръгнем в кръговрата на живота – от тъгата или от радостта, ние винаги ще стигаме до едно единствено и най-велико чувство – Любовта!