На пейка, на перона Време

На пейка, на перона Време-
Пътна чанта и кафе.
До тях самотно дреме.
Сива рокля в кадифе.

И в роклята от сива нежност,
момиче чудновато чака,
С догадките за неизбежност,
Изпраща тихо влака.

И тръгва влакът плавно
Към гара "Не е ясно!".
Припява бавно, бавно:
"Не чакай тук, Прекрасна!"

А тя не иска и да знае
Че няма връщане назад.
Седи на пейка и нехае,
За тоз житейски кръговрат.

Ще дойде влакът, но различен.
Ще бъде друга тя.
Ще влачат страх, обичане,
Раздели, радост и нега.

Но някой ден ще слезе
От някой влак-стрела,
На пейка, на перона Време,
Ще седне там една жена.

И куфари много ще влачи,
Ще пие отново кафе,
Щастлива да види, обаче,
Отново туй лудо хлапе.

И всяка от тях ще жадува,
Да бъде другото Аз,
И океан дори да преплуват,
Ще искат и двете тогаз.

И никоя не ще критикува,
Избори, чувства и страх.
И всичко с любов ще лекуват,
Ще почистят излишния прах.

Накрая в едно ще се слеят,
Тъй, както е редно, нали?
По момичешки те ще се смеят,
И по женски дъждът ще вали.