Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

13.03.2018 г.

Знайковци

Стихче, което написах за приятелите от Образователен център "Знайковци", гр. Пазарджик., с тенденцията да бъде претворено в песничка.


Знайковци

Тетрадка е умът ми,                   
В която пиша аз!
Цифрички и букви,
Пиша час по час!

Уча много бързо,                        
С приятелите тук.
Знайковци са първи,
с научен свой урок.

Знам, знам, знам!           
Гордо Знайче съм!
Знам, знам, знам,
Уча и на сън!

А после пък се уча
Да бъда дама аз.
Кавалер да бъда,
Да бъда с всичко в час.

Екскурзии чудесни,
Балет, концерт, игри.
Ах, колко интересно,
е с мойте Знайковци.
  
Аз знам какво е кауза,
И very well indeed,
И няма нито пауза,
Във нашия екип.

А мама е спокойна.
С усмивка на лице,
Работи и се чуди,
На нейното дете.

Как толкова е малко,
Но всичко знае все!
Защото то е Знайко,
Знайко от сърце!


Няма коментари:

Публикуване на коментар