Есе за простирането

То, тая работа не е като оная... От тука, от там... навсякъде да стърчат или висят разни неща. Хаос! Не може така!

Стил си трябва! Наука!

Това е като да напишеш някоя глупост във Фейса. Веднага ще наскачат френдовете, които в случая с прането, са просто комшии. И ще зпочнат да те хейтват и спамят.

- Маалии, виж я тая! Единият чорап - надолу, другият - нагоре!

- Никаква класа няма тук, ужас!

- Аз, например, кюфтетата без лук не ги одобрявам ... – неуместно ще се присети третата. Тя, тази реплика, е за разчупване на ледове и не е нейна, ама тя не помни, че е гледала филма.

- Тая пък!

- Не й обръщай внимание! Изкукуригала е! Виж моето пране! Ето така трябва! Двата чорапа един до друг с отвора на горе! Да не вземе да изтече животът през тях!

- Ауу, сакън! Не съм съгласна! Виж моите! Един до друг, подредени по тоналност. Виж, виж! Като дъга!

- Абе знам те аз тебе, и ти не ги правиш правилно нещата, ама виж я тая! Горнището на пижамата къде е, пък долнището чак в другия край! Пълен абсурд!

- Що бе, и аз така го правя! Панталоните на един ред, блузите на друг, по-подредено е!

- Подредено – трънки! И къде ти отива тоналността!

- Ииих, верно! Чакай да ида да преместя онези слипове!

Има хора, шпионирам и аз по "стените" им, като във Фейса, простират по големина. Ама като
вземе следващата дреха да я просне и гледа, гледа... наблюдава като художник, изследва обекта! Тук ли... там ли... я да поразместя...

Чудо!

Ама такъв един подреден и стилен човек, да вземеш да го наблюдаваш, докато простира... Или ще стигнеш до психично отклонение, или ще навлезеш в дълбока медитация, няма 6-5.

Пък ако вземеш, че тръзнеш поглед по-надолу на отсрещната кооперация... Веднага можеш да разбереш, че комшийката си е взела сушилня. Е, то, така е модерно, в крайна сметка! По-арт е! Веднъж се опитах да постигна ръчно този ефект. Освен мускулна треска друго не постигнах, все си стоят някак по-гладки. Примирих се, че няма да съм арт и от нерви ги метнах ей така. Какво ми пука, че не успях да уцеля... Простирачите и те са хора, опъват им се нервите чат-пат!

Обаче най ме е яд, като ги забравя навън цяла седмица! Тъкмо ме обсъдили, че сигурно съм заминала за Тамбукту, и то вземе, че завали проливен дъжд! Грабвам светкавично първите 4-5 парцала, а единият пада в двора, докато аз вече наподобявам русалка, излизаща с копнеж на брега. Ама кой да мисли, през това, наситено като водопад, ежедневие, че сушилникът не е разпънат вътре. С една ръка държа прането, а с другата се опитвам да разгъна сушилника, докато се чуе „прасс“, пръстът ти почервенее, а котката подивее от страх, сякаш е чула новогодишна заря. Щеш - не щеш, вземеш, та пльоснеш мокрото пране на дивана и си викаш „Да не взема да седна после тук... ама и без друго в този край мъж ми сяда...“. А после, най-естественото нещо е да поседнеш точно там и мъж ти да ти се подиграва, че си се напикала.

Не, не, не е като оная работа, тая! Това е изкуство, изискващо себеотдаване, себеотрицание, талант и стил! Как иначе ще подредиш прането едновременно по форма, тоналност, вид и големина! Никога!

Ама де да знам... Хора - различни, пране – различно!

Някой път, мъж ми вземе, та си просне хавлиената кърпа – е, на това му се казва арт-инсталация! Че колко хора го умеят! Образуват се едни красиви светлосенки по нея, гънки... По сушилника - една малка частичка от хавлията, сякаш се държи на котешки косъм, а всичко останало се стеле като тучна ливада по пода – красота! Няма място за нищо друго, около такава изящност!

Друг е въпросът, че той така и не разбра, че кошът за пране е част от апартамента, а не обратното... Това с ежеминутната реколта чорапи.... всеки земеделец би завидял за скоростта, с която изникват пущините.

Но Лори не ляга на тях. Тя е котка – аристократка! Никога няма да дари и косъм от прелестните й, дълги, един милион такива, на някой ползван чорап! Само на току – що събраното и несгънато пране! Че на всичкото отгоре тутакси захърква демонстративно! Иде ми да я изгладя, сгъна и прибера в шкафа!

Не, че гладя прането. Никога! Ааами! Ще гладя аз два часа и ще ги подреждам, вместо да ида на маникюр, тцъ!

Ох, ама аз нещо много се разприказвах. Да вървя да събирам чорапите, че тъй, както по учебник... един по един...