От известно време нямам перде на прозореца в спалнята. През деня, когато се налага нежно да ме прегръща леглото ми, виждам как от ляво и от долу е обримчен от най-високите клончета на дърветата до къщата. И гледам синьото небе, и гледам жизнерадостнити птици, и гледам през него с надежда и нетърпение.
Но никога не бях поглеждала през него нощем.
Тази нощ... вълшебен миг!
По незнайни причини се събудих, отворих очи и погледнах навън. Толкова много звезди! Клончетата, потъмнели от завивката на нощта, сякаш подпираха цялото това, тъмно синьо небе, натежало от магия. Виждах дори Голямата мечка. Затворих очи. И пак ги отворих.
Неочаквана магичност, здравей!
Имах огромна картина на стената си, сътворена от художник, който никога не се е раждал, не е живял, нито е умирал. Той просто Е.
Неволно се запитах защо ми се случва това. Но няма нужда за всичко да се търси отговор.
Затворих очи и заспах отново. Усмихвайки се!
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар