Розова мъгла се стели
над втечнената ми душа -
ручей, прегръщащ розови камъни.
И целуващи брега дървета.
Радостта шепти, като майка,
приспиваща своето розово бебе.
Не иска да събуди другата ми половина.
„Спи, мило мое, спи и сънувай!“
И другата ми половина спи.
Дълбоко розов сън сънува,
но в края му тя вижда своя край...
Все някога ще се събуди...
Всичко за мен
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар