Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

3.03.2015 г.

Душата на Емилия

Смъртта ли... ?

Тя е раждане отново!
Вярвам, хора, не греша!
Макар и не съвсем готова,
отново ражда се душа.

Смъртта е за празнуване,
Звездно, тихо съществуване.
И още новото начало,
което дълго сме отлагали.

Животът - конно състезание,
калява смелостта ни тук.
И с красотата на страданието,
отново литва [тя, Емилия] - щастлив, свободен дух.

Няма коментари:

Публикуване на коментар