Смъртта ли... ?
Тя е раждане отново!
Вярвам, хора, не греша!
Макар и не съвсем готова,
отново ражда се душа.
Смъртта е за празнуване,
Звездно, тихо съществуване.
И още новото начало,
което дълго сме отлагали.
Животът - конно състезание,
калява смелостта ни тук.
И с красотата на страданието,
отново литва [тя, Емилия] - щастлив, свободен дух.
от човешки емоции. Опитвам се да ги изразявам - чрез творчество, размисли, рисуване. Когато каквото ме посети...
Всичко за мен
![Моята снимка](http://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-WelifGUq7WIn29gpN5ktPwms2XB0su6jAYmwTfFD1bpiKfayhscjYi2Nu7dIYSuD3RGqgAPePVHgSyqsoQj03fBdx-_rKLJoDFQq6WU1Ue3Ajxw7L6A5KG6DDj4g0A/s220/20220122_172551.jpg)
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар