Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

27.06.2014 г.

Лори и книгите


- И какво сега?! Не може ли да полегнеш върху прочетената книга....
- Ами не! Вече съм я чела!
- Мхм... тогава чети по - бързо и да минаваме на 47 стр.
- Не мога, още не съм проумяла какво казват на 46 стр.
- Как ще проумееш като четеш наобратно?
- Ти си заела мястото ми!
- Аха! Така значи! А искаш ли да ти разкажа останалата част от книгата, м?
- Не можеш, още не си я прочела...
- Всичко знаеш ти! Тогава аз отивам да ям. Ще изям храната ти!
- Добре де, и без друго книгата ти е скучна ...

Няма коментари:

Публикуване на коментар