Наведох се да мина под едно дърво. Погали ме мокър клон по гърба. Хладна, мека, зелена милувка. Това беше от мъничките неща, за които си струва да излезеш на сутринта след бурята. От онези, заради които си струва да се изправиш, след която и да е житейска неприятност...
от човешки емоции. Опитвам се да ги изразявам - чрез творчество, размисли, рисуване. Когато каквото ме посети...
Всичко за мен
![Моята снимка](http://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEg-WelifGUq7WIn29gpN5ktPwms2XB0su6jAYmwTfFD1bpiKfayhscjYi2Nu7dIYSuD3RGqgAPePVHgSyqsoQj03fBdx-_rKLJoDFQq6WU1Ue3Ajxw7L6A5KG6DDj4g0A/s220/20220122_172551.jpg)
- Ekna
- Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар