Общински голям гол шаран

Представете си, далечната две илядо и ненам коя си година, когато бяха големите дъждове и на Марица чашата й преля. В един не голям град, в който имам честта да дишам, работя, живея, реката изведнъж шурна като кръв по вените на града. Току някой гражданин преплува до отсрещния тротоар.

Трябва да сме имали някаква животоспасяваща операция за да се озовем на пътя, в един съвършено щастлив автомобил, който никога преди не беше плувал, макар да беше на около 150 години (ляво на борд бре, ще отнесеш светофара). Кръстовищата силно наподобяваха язовири и ние неволно започваме да фантазираме:

Мъж ми и един рошав зевзек с арменски произход, взимат такъмите и отиват на риба. Материализират се на първото голямо градско кръстовище, заменило идентичността си с тази на най-горд язовир. Разгъват старателно две туристически столчета, между тях - къде-ми-е-малката-масичка и ръгват чадърче над нея. Арменецът, вдъхновен от мисълта за тъща си, прецизно накълцва салатката, а мъж ми с гордост, на бавен каданс и с блясък в очите, тържествено поставя шишенцето с домашна ракийка на масата. Хвърлят въдиците и зачакват …

След няма и минута до тях се пръква журналист от местното радио и нахално навира микрофон под носовете им. Носът на арменеца клъвва и оставя дупка в дунапрена на микрофона.

- Кълве ли? – пита журналистът с професионална гордост, щастлив от информационната находка.

- Кълве! - в един глас отговарят рибарите, отпиват от чашките и издават звук на блаженство от погълнатата, пейсе и отгоре по целзий, загряваща течност - "гкхааааааа".

- Какво кълве? - ококорва любопитни очи журналиста.

- Общински голям гол шаран! - отговаря арменецът с пълното съзнание за сериозността на събитието.

- Ъ? - хлъцва репортерът. Журналистическата му кръв кипва през носа му във вид на хрема. Подгизнал, но с нестихващо любопитство, той напряга сетивата си за да бъде в състояние да пресъздаде безпристрастно създалата се ситуация.

- Общински голям гол шаран! - повтаря мъж ми и в погледа му се чете упрек към невежеството на репортера.

- Аааа! - казва разбиращо журналистът, смутен от липсващите му познания за изкуството на риболова.

В този миг се чува пльосване и тримата любопитно вдигат вежди и извръщат глави по посока на шума. На близо голи циганчета весело плъцикат гъзета и с произведения шум прогонват рибата.

- Пфу, ма-а-а-а-а... ви... д-е-е-е-е... - изсвистява въздухът от дробовете на мъж ми, докато лицето му не придобива синкав оттенък. Арменецът ококорва своите сини ти-знаеш-ли-че-имаш-страхотни-очи и скача внезапно с намерението да направи изкуствено дишане Но как да стане с този клюн по средата на лицето му?! Докато се разправя с носа си, мъж ми вече бере душа:

-Д-д-дай ракията бре! – със сетния си дъх успява да процеди мъж ми през зъби.

В този момент журналистът кихва и едва тогава нашите момчета се сещат, че не са го почерпили.

- Ааа, на работа съм, ни моа - влиза той в крайно неубедителен спор. Но докато се усети едно павурче вече весело пътува към устата му, тръпнещо от удоволствие, като дяволчето Фют.

Тримцата вдигат тост за обществената полезност на журналистическата професия и предаността към професията на конкретно този журналист! След това за Общинския голям гол шаран, после за изкуствата, жените, световния мир, глобалното затопляне и т.н.

След известно време, прегърнати като за самодивско хоро, биват забелязани да правят околоградско пътешествие. Морето им е до колене, а от гърлата им излизат гъргорещи звуци, които смътно напомнят на песента "Градил Илия килия".

На другия ден общинските работници сложиха след дъжд качулка и запрочистваха запушените и миризливи шахти, а Общинския голям гол шаран беше поставен под зоркото око на общинските еколози като изчезващ вид.