Съжалявам, че лятото още не е дошло, а аз ще ви говоря за есента. Но, ето, първият ми косъм вече падна, като първите есенни листа. Скоро ще започнат да падат все повече, докато короната ми лъсне под слънцето гола голеничка. За пореден път. Скоро ще ме видите отново, леко ексцентрична с разноцветни чалми и шалове, които току се разплетат. Мразя перуките. Запарват повече и от шаловете, крайчетата им се изхабяват... м... не! Рядко ще ме видите с перука и ще ме поздравите за прическата, а аз ще отвърна със смях "в къщи имам няколко".
Началото на поредния ми косопад стана повод да реша да попиша по темата.
Понякога хора ме питат: И как се чувстваш след химиотерапия? Какво ти става?
Понякога това е обикновено любопитство. В този случай първо искам да се уверя, че наистина искат да знаят.
Реших да поразкажа малко за това.
Ние, онкоболните, срещаме много проблеми.
Един от тях са съжалителните погледи. Все още помня как ме гледаха сестрите при първата операция преди 17 години, когато истината лъсна с цялата си тежест. Помня ръбатите им възрастни лица и някак лицемерното им съчувствие, сякаш цъкаха вътрешно с език. "Горкото, колко е красиво...", съскаше една от тях, сякаш на себе си, но все пак така, че аз го чух. А може и да не е съскала, просто тогава така ми се е сторило.
Но оттогава не съм позволила на никой да ме гледа така!
Съжалението и състраданието са различни неща. Понякога имаме нужда и от двете. Имаме нужда да мрънкаме, да се оплакваме, имаме нужда хората да знаят, че не се чувстваме никак добре. Но, лично аз не си позволявам лукса да оставам за дълго там, пагубно е!
Не позволявам съжаление! Подкрепа - да! Много болни крият за болестта си от страх някой да не цъка с език след тях. И така не могат да получат подкрепа, а получават само огромното напрежение от това някой да не разбере. В големите градове вече на никой не е чудно, но в малките населени места това все още е проблем.
Не! Изправям брадичка, вирвам носле и ... вдъхновявам. Толкова много давам от себе си, за да помагам на други чрез публикациите си в блога ми и не само, че непознати хора, щом ме видят искат да ме прегърнат като стар приятел, казват ми "имам чувството, че те познавам от години". Това е моят начин да се справям със съжалителните погледи. Всъщност отдавна не съм ги изпитвала. Понякога дори ме гледат със съмнение в ъгълчето на окото. "Ама тя наистина ли има рак? Да не би да си внушава..."
Ако сте нормален, добронамерен човек, избягвайте съжалителните погледи. Зная, че може да е конфузно и неудобно. Човек не знае какво да каже. Аз лично в момент след терапия не харесвам въпроса "Как си?" Ами не съм добре. Напоследък вече не харесвам и "Ти си силна, ще се справиш!" Ами не искам да съм силна, искам да съм здрава. Трудно е да се намерят подходящите думи. Покажете, че сте готови да окажете подкрепа. "Мога ли с нещо да помогна?" е добър въпрос. Защото, знаете ли, никой не е застрахован. Някой ден може да имате нужда някой да ви зададе този въпрос... Разликата между нас и здравите хора е единствено в осъзнаването на това, че животът на човека не е вечен. Някои от нас живеят дори по-дълго от други хора. Малко по-труден ни е животът. Но на кой не е...
Та, да се върна на външния вид.
Ами... веждичките ми са микроблейдинг (благодаря ти, Николета!), кръговете под очите крия с коректорче, тенът изравнявам с ВВ кремче. На изцъкленото ми око винаги има моливче или лек грим. Шаловете на главата ми са ярки, а обиците - дълги.
Иначе, особено след терапия ще ни видите грозни. Физическият дискомфорт от болестта и лекуването трудно могат да се скрият дори и с грим. Крайчетата на устните и раменете ни увисват и гръбнакът застава на буквата S. Земното притегляне сякаш е по-силно. Страхуваме се да не повърнем на публично място, да не припаднем...
А знаете ли, че:
- Много жени са по-ужасени от косопада, отколкото от всичко останало.
- Вече има каски, които помагат за предотвратяването на косопада. Не винаги помагат. Аз не съм ги пробвала. Струва ми се излишно да стоя с часове под каската преди терапия и главата ми да измръзва.
- Преди големия косопад има болка и сърбеж в основата на косъма.
- Не от всички лекарства задължително пада цялата коса. Понякога просто оредява.
- Косопадът е само видимата част. От лекарствата пада не само косата. Падат левкоцити, неутрофили, хемоглобин и други показатели на кръвта, заради което може да ни отложат следващата терапия. От това се чувстваме ужасно уморени и тежки.
- Може да се появи невропатия на крайниците.
- Влошава се паметта и концентрацията.
- Вкусът в устата е метален. Няма вкусови рецептори (мнозина вече покрай Ковид знаят какво е това)
- Пълна липса на апетит, а трябва да ядем. От водата ни се гади повече, а трябва да пием.
- Повръщането не е задължително, зависи от поносимоста и от даденото лекарство. Но гадене има почти винаги.
- Може да има главоболие, появяват се проблеми с кръвосъсирването, кръвното, сърцето.
- От някои придружаващи терапията лекарства може да се появи нервност, напрегнатост, секлет.
- Може да има запек или диария.
Това са само част от страничните ефекти. И ето как се чувстваме в първите 4-5-6 дни. После става малко по-добре. Обикновено на 21-я ден всичко се повтаря отново.
Но сме живи. Аз лично работя, живея и стихове пиша тъй, както умея. Старая се да водя нормален и пълноценен живот. Да творя, да се забавлявам, да обичам.
Медицината напредва, а с това и шансовете за оцеляване.
Някои ракове са по-агресивни за жалост. Аз извадих късмет, колкото и да звучи нелепо. Но вярвам, че вътрешната ми сила също помага. Понякога се чувствам адски изморена от всичко, но все още мога да черпя от ресурсите си, слава богу!
Просто.. с времето нещата стават малко по-трудни, аз остарявам, родителите ми остаряват (а те бяха винаги до мен, сега трябва аз да съм до тях), любимият ми работи и е далече, за да изкарва пари, с които да живеем по-спокойно. За да мога аз да се забавлявам и нищо да не ми липсва. Чудя се с какво да пътувам за терапия и обратно, но... справям се.
И така, приятели! Дано не съм ви натоварила прекалено. Искаше ми се да споделя, за да можете да ни разбирате по-лесно. Нас, онкоболните.
Няма коментари:
Публикуване на коментар