И при това, в един момент се усещам, че седя на пейка до бръснарски салон без никаква гледка. И говоря по телефона ли, говоря. Седнала на една смотана пейка и очите ми лазят по гърба на ръждясали бутки и найлони за завет.

Но, щом се усетих, че съм навън, а сякаш не съм, светът изведнъж се появи с цялата си красота.