Така и така съм на вълна ПАРП инхибитори - този път малко смях

Отивам аз да си получа резултат от генетично изследване. След около 1/2 час излизам от срещата си с доцентката, напомпана с нови знания.

Съпругът ми: М? Какво?

Нямаше си работа да пита...

Започвам аз да обяснявам, че не са установени генни мутации на BRCA 1 и 2. Но е възможна едноредова или двуредова грешка в ДНК, причинена от партньори на горните гени в клетката, или пък да са в причинна връзка с влияние на средата. А в света вече се прилагат много ПАРП инхибитори и то без да се провеждат изследвания за конкретната грешка. В България още ги няма. Важно е да е запазена чувствителността към платина, защото този факт е косвеното доказателство за грешка в единия или двата реда ДНК. (Спестявам му термини като "секвениране", "соматични и генеративни" и т.н., предавайки едивствено квинтесенцията).

Поглеждам го за да видя светва ли му лампата, обаче очите му смело заявяват: "Нищо не разбрах!"

След малко устните му казват същото.

Докато се питам изпълнен ли е със смисъл опитът ми да му обясня отново, той посочва над вратата на катедрата по микробиология и изрича тържествено:

- Ако беше доц. Денев, щеше да надпише тук:

"ЧОВЕШКИЯТ ОРГАНИЗЪМ- СЪВКУПНОСТ ОТ КЛЕТКИ!" (пояснявам - от филма "Двойникът" с Тодор Колев)

Цялата ми, почти професорска, сериозност и припадащата й се компетентност, се разпаднаха като пресъхнала пясъчна фигура. Начката - палав морски бриз, издуха пясъка и го потрупа на безформена, хилеща се купчинка.

Без друго вече нямах грам съмнение, че нищо не е разбрал.

Няколко часа по-късно се прибираме от София. В колата - тишина.

Изведнъж съпругът ми дълбокомислено добавя: "А, когато клетките се разхлабят, какво правим?! Затягаме гии!" (цитатът е от същия филм).

Задавих се от смях!

И отново осъзнах, че мъж ми е много прав като казва, че има цитат за всеки случай от живота в старите български филми!