Прабаба ми - Стояна

Прабаба ми Стояна, която нямах честта да познавам, била блага жена с добродушна усмивка.

Освен това готвела по сватби и погребения и била много почитана заради тези свои умения. А и майсторела, по спомени на баща ми, най-вкусните постни манджи, които изобщо е опитвал. Като се има в предвид, че татко е всеяден, и всичко му се слажда, то това е огромен комплимент за неговата баба.

Веднъж гощавала някакви майстори цигани. Кусали те много сладко. Но котката искала и тя, навирала се чак в чинията. Единият от циганите, на име Ариф, ревностно пазел манджата си. Пернал котката с лъжицата по главата и без да поиска нова, продължил лакомо да поглъща вкусната гозба.

До последно тя пушела и цигари - по препоръка на доФтора, с цел да свали килограмите и кръвното ... мдаа... виж как лекували едно време...

Та, баба Стояна, вече на една достопочтена възраст, подпирайки се на бастунчето си и гледайки си в краката, внимателно изкачвала стълбите у дома, в с. Строево. А насреща, на междинната площадка,  имало огледало. Когато стигнала площадката, най-сетне можела да изправи глава. И какво да види?!? Някаква й се пули отсреща. Стреснала се и тутакси нахокала натрапницата, кокореща се в огледалото срещу нея:

- А ма, ти ко праиш тука, ма!!!

А друг един път, баба Стояна минала покрай радио точката, закачена на стената. И тъкмо подминавала, когато радио точката издала характерния звук "тън - тъънн" и услужливо съобщила:

- Часът е точно 12 часа.

Обаче баба Стояна не дочувала. Спряла, извърнала се и попитала:

- Колко, колко?

Така и не получила отговор.

Та така, голяма скица е била прабаба ми Стояна.