Понякога си мисля, че съм луда. А то, всъщност, сигурно съм луда по всяко време, просто аз не си го мисля. От друга страна, на кой пък не му се е случвало да сложи пепелника в хладилника, докато прибира в коша за боклук шоколадчето, кътано с дни. Аз лично съм сервирала черупките от яйца за вечеря, и вие го знаете!
Та така, разсъждавам отново по въпроса за безсънието... добре де, нека добавим и числото 42. И без друго го добавяме навсякъде...
Но, убийте ме с камшик за садо-мазо, не мога да си обясня този феноменален феномен, простете ми тафтологията (щото сама не мога) – безсънието понякога е извор на психична енергия... Ами да!
То и химията също – мъж ми понякога отбелязва с озадачението на интелигентно коте пред формулата на Ойлер, например: „Хм... да не са ти вляли керосин?!?“ (понеже мисълта ми тече сложно като сложна ковалентна връзка, пояснявам: това се случва, когато след химиотерапия овършея цялата къща и тя блесва, като злато, намерено в реката по време на Златната треска).
Ох... загубих се... намерете ме и ме уведомете по Вайбър къде съм, моля...
Аха, говорех за безсънието. Та, какво туй чудо, бре! На ръба на изтощението бликат идеи, творчески импулси и енергия като при шамарен бой между сестри, докато поне едната е в трети клас...
Което ме подсеща: Сестра ми, обичам те! Честит рожден ден, отново!
Пак се загубих. Някой да ме върне на пътечката към най-близката хижа, в която няма бълхи. Белкем се наспя и спра да бръщолевя теории за дуализма, теорията и практиката на съня и безсънието...
Спирам. Нищо не казах май. Карай да е весело.
В 22 ч и 22 минути трябва да съм в леглото, където да извърша тържествен ритуал по заспиване. Дано!
Няма коментари:
Публикуване на коментар