Нали знаете...

Нали знаете как, понякога, погледът ви става черно-бял, звуците сякаш заглъхват, цветята не ухаят, както преди... За всичко, което правите ви трябват все повече сили и енергия и пак не се получава...сякаш се движите в някаква гъста и лепкава материя. Това е лесно да се забележи, защото известно време сте все в това състояние – не спите добре, събуждате се без желание и енергия за новия ден, а, щом някой ви зададе въпроса „Как си?“,  очите ви се наливат със сълзи и гласът ви затреперва...

Но забелязвате ли как, понякога, след такъв период, изведнъж всичко става цветно и светът започва шеметен валс с вас. Някой, когото случайно сте срещнали – приятел, колега, или случаен човек, ви казва точно това, което имате нужда да чуете! Нещо, което иначе бихте нарекли клише, изненадващо отключва вкуса ви. Получавате неочакван мил жест, прегръдка или признание! Избуяват поводите за усмихване и всичко, което се случва във вас и около вас, придобива съвсем друг смисъл! Нещата са си същите, както преди, но вие виждате всичко по-ярко, сякаш са свалили превръзка от очите ви.

Светът ви изведнъж става толкова прост... като птица в полет, като закачките на есента ...Душата ви става чувствителна антена за любов, а внезапно се появяват и онези неща, които можеш да видиш не с очите си, а с други сетива. И всичко потръгва...

Ако сте забелязали това, то не се ли питате КАК? Не си ли мислите „може би, току-що получих поща от Бог.. изглежда съобщението е, че съм специален“?

Аз – да! И това много ми харесва!

Дано успея да опазя чувството по-дълго! Иска ми се да се науча да го изживявам, когато си пожелая, но... де да беше лесно...

Знаете, че съм спонтанна и открита! Знаете го, нали? Няма да се учудите на признанието ми: обичаммммм! Не съм луда, но не съм и обикновена! Вярвам, че мога да си позволя да ви обичам, да обичам целия свят!