Изненадата /разказ/

/разказ/

-        Какво ти става, по дяволите?! – гласът й изтъня и се счупи, сякаш беше молив, който някой подостря и не знае кога да спре.

-        Не знам ... аз ...

Катрин се опитваше да улови погледът му, но той се рееше като току – що родила се пеперуда, която искаш да снимаш. Останалата част от тялото на Мартин беше замръзнало в поза „не бях аз“.

-        Не, не, не, и не! Няма да ми се измъкваш с „не знам, аз...“. Ипотекирал си дома ни, за Бога!

-        Дай да се разберем – оживи се Мартин – за дяволите ли говорим, или за Бога, защото ти така ги бъркаш двете...

-        Не увъртай! Винаги го правиш! Както, когато намерих котката в хладилника!  Или когато ме записа на кастинг за непрофесионалисти...

-        Е, какво лошо има в това?! Ти си талантлива!

-        ...За филма „Я, я, вундаба!“...?!

-        Ами писна ми да гледам чужди жени в тия порнофилми!

-        Оо, я, я! – в погледа й блеснаха заслепяващи обвинения.

-        Обаче ти си... толкова ... праволинейна...

-        Праволинейна? Какво, казваш, че не съм забавна ли?!?

-        О, не, не! В никакъв случай! Скъпа, как можеш да си помислиш това?! Помниш ли, когато изхвърли пържените яйца в коша и сервира черупките?

-        Ааааа....хъ-хъ-хъъъъ – захлипа неутешимо Катрин. – много си .... долееен – успя да вмъкне тя.

-        Не, не, ох... не дадох правилния пример, оо, скъпа.... А! Сетих се! Ами помниш ли, когато обърка чашките с урина и капна от моята в теста за бременност. Пък, за беля, той се оказа дефектен и показа две черти, хахаха.

Катрин го изгледа с изумление! Ама той наистина се забавляваше! А в този, ужасен за нея момент, от тавана запада мазилка:

-        Мамка ви, писна ми с тези драми, млъкнете вече, бе! Това с теста за бременност вече не е смешно! 1 часът е, ваш’та мама! Чакаме си секса!

След кратката пауза, в която трябваше да изслушат пледоарията на комшията, Катрин се разрида още по-неутешимо, а Мартин, също така неутешимо се разсмя...

-        Хайде! Да почваме със секса, виж, комшиите си го търсят! Утре ще говорим за това!

-        Но ти си ипотекирал апартамента... как да правя секс с теб сега?

-        Е, добре де, може и утре ... – посърна Мартин. – Освен това, те ще ни построят нова къща! Нали винаги си искала да живеем в къща?

-        Къща ... ще ни построят?!?!

-        Да, ще имаш къща! С двор! Огроомен двор! Но няма да има басейн, за сега. По-нататък, може би.

-        Басейн...  

-        Да, басейн! За сега ще можеш само да отглеждаш оранжерийни домати и картофи.

-        Картофи?

-        Да!

-        Домати?

-        Да, домати!

Чейнето на Катрин висеше на косъм, май скоро слюнката й щеше да потече. А с очите си сякаш щеше да го замеря.                                     

-        Хайде! Едва ли можеше да си представиш по-невероятна изненада за рожденния си ден!

-        Да... наистина...

-        Заминаваме след месец.

-        За къде, по-точно... все пак?

-        На този етап за Щатите.

-        Какво?!? Ама ти луд ли си бе?

Комшиите спряха да тропат. Явно всички бяха притихнали в очакване на развръзката.

-        Но там ще бъдем само 6 месеца.

-        О, боже! Какво пък трябва да значи това?!

-        Ами... после ...

-        Какво?! Нали ще ни строят къща?

-        Да... ноо...

-        Какво „но“? Какво още, мамка му?

-        Ами ... малко ме е страх да ти кажа...

Катрин вече не можеше да се побере в кожата си. За това започна да се съблича. Чейнето й вече не висеше, а по-скоро обратното. Май долната й челюст беше леко издадена напред, докато клепачите й сякаш щяха да изцедят бялото на очите й. Мартин много се уплаши!

-        Аз.. аз... таковата...

-        Казвай! Изплюй го тоя камък най-после, че ще получа...

-        ...оргазъм? - осмели се да предположи той, само секунда преди, покрай ухото му да изсвисти пепелник.

-        Казвай бе, страхливец нещастен! – беше комшията от дясната им страна. Същият беше квартирант, наел апартамента само преди седмица, но вече беше разтръбил на всичките си приятели, че „Тая квартира е супер! Всеки ден има по нещо интересно у комшиите.“ Даже няма да си пуска НВО-то.“

-        Е, добре! Ще кажа!

-        Казвай! – прозвуча от всички страни около него.

-        След точно 7 месеца... – Мартин нарочно бавеше отговора. Чуваше как децата на комшиите се подреждат също по стени и подове, за да чуят развръзката.

-        ... заминаваме...

-        Ей, да му е..а майката! Ша слена долу и ша го смачкам тоя!

-        За ....

-        Шшт! – сгълчаха хлапето от втория етаж, което вдигаше отвратителен шум, стържейки по пода със своя нов Гурмит.

-        Та-да-да-даамм! Заминаваме за Марс, скъпа! С първата вълна заселници! Ще бъдем първите заселници на Марс и ще останем в историята! Ще си направим бебе-марсианче! Колонизираме Марс, любима!

Последва потресаваща тишина! Плътна и разочароваща като космически вакуум.

-        Е тоя хубаво ни избъзика всички! Айде по леглата!

-        Ей, миндил смотан! Да млъкваш вече, че ...

Катрин вече беше чисто гола. Чорлава и отново с висящо чейне, Катрин затътри крака към терасата.

-        Марс... марсианец, марсианка... – мърмореше под носа си тя, в олигофреничен транс.

Мартин също беше разочарован до някъде. Никой от съседите не повярва. Е, нищо, поне Катрин го познаваше, защото, очевидно разбра, че това е самата истина!

-        Кати, Каатии! Ипотекирах апартамента за да можем да отидем до Щатите. Там ще ни изследват и ще ни подготвят, скъпа! – шепнеше Мартин. – знаеш ли, по-добре, че не повярваха комшиите. Ако разберат, ще ни бъдат конкуренция.

-        Да...да...! Марссссссс...

-        Ела да те гушна, ще настинеш. Не трябва да настиваш сега.

-        Да ...да... ще имам оранжерии с картофи на ... Марсссс... – Катрин биеше главата си в стената.

-        Недей, мила, ще се нараниш! Няма да ни одобрят! Честит рожден ден, скъпа!

-        ...и бебе-марсианче... –

Мартин взе на ръце любимата си и нежно я положи на спалнята. Тази вечер, изглежда, нямаше да го огрее... И всички потънаха в дълбок марсиански сън...