Остави нещата просто да бъдат!

Мъдрецът в мен напоследък мълчеше. Или по – скоро бях твърде заета за да го чувам. Каква ирония, че той е най-нужен точно тогава! Каква полза от него, когато няма какво да правиш... И ето го, обади се. Или по-скоро го чух да крещи измежду блокирали несъзнателни сетива. Каза ми: „Остави нещата просто да бъдат!“

Остави нещата просто да бъдат! Това, шушука той в главата ми, не означава да се оставиш на течението. И в никакъв случай да вдигнеш ръце. А просто да приемеш! Да приемеш нещата, каквито са! Това, на което се съпротивляваш, то упорства. Запомнила съм го от времето, когато посещавах курсовете на Арт ъф ливинг. Ставаше дума за мислите, които искаме да изблъскаме от главата си. Не можеш на сила да спреш този непрестанен поток! Остави ги просто да бъдат!  Don’t push them! Насилваш ли ума си да спре, той ще се държи като натегната пружинка.

Ако искаш да избягаш от нежелана среща ще налетиш точно на този човек. Ако се страхуваш от кучета, те ще надушат страха ти. Ако отчаяно искаш да избягаш от някое място, обстоятелствата ще те държат там, или поне така ще ти изглежда. Точно до тогава, докато най-накрая не приемеш нещата, ткива каквито са! Е, добре! Нещата са такива. Не зависи от мен дали някой ще иска да ме нарани. Не зависи от мен, че някой ще пожелае да ме обиди. Не зависи от мен как се чувства и какво преживява друг човек. Не зависи от мен, че някой ще поиска нещо, което не мога да му дам.

Тогава какво да направя? Какво зависи от мен? От мен зависи да потърся среда, която не ме наранява. От мен зависи да игнорирам и да не контактувам с хора, които се опитват да ме уязвят. От мен зависи как ще приема думите и жестовете на другите. Например, ако някой ми каже, че съм идиот – това мой проблем ли е? Ами, когато друг ми каже, че съм гений?! На кого ще вярвам? На себе си – ето на кого! Мислите на другите не са мой проблем! От мен зависи как ще възприемам нещата около себе си! Наистина думите придават допълнителна сила на това, което някой мисли за теб. Защото ти може и да не забележиш, че някой те мисли за идиот, докато не ти го каже. Поражда се една допълнителна енергия, която дава тласък на отрицанието, летящо към теб. От друга страна, ти може да чувстваш тази енергия и без дори дума да е казана. Но кога ставаш по-силен и по-малко сенситивен за отрицанието, във всяка негова форма?

Тогава, когато си в мир със себе си – ето кога! Това е мъдростта да приемеш!

И тогава, обаче, трябва ли, например, да приемеш непрестанното мрънкане, плюнчене и оплакване на някой в средата ти? В никакъв случай! Трябва да го посечеш из основи – ясно и безапелационно! Ама нямало с кой друг да сподели, ама трудно му било, ама зле се чувствал, нещо иска от теб. Не! Това не е твой проблем. Опитал си да помогнеш, опитал си да обясниш и да предадеш знание, но нещата остават без промяна.  Е, от тук нататък това не е твой проблем! Това прави ли те лош? Заради това, че ще кажеш стоп? Не! Не те прави! Ти си такъв, какъвто си! Как се връзва това с приемането на нещата, каквито са? С „Остави нещата просто да бъдат!“? Това е мъдростта да слушаш себе си. Да не заглушаваш Мъдреца с нерви и безпокойства. Мъдростта и умението, спокойно, но твърдо, да поставиш ясни граници на въздействието на другите върху теб. Да, те са такива, каквито са, трудно се променят дълбоко вкоренени утвърждения, ако човекът не желае промяна. Но това не е твой проблем.

И какво правим, когато отрицанието е твърде много, за да го понесем спокойно и мъдро? Хм... аз си отговорих на този въпрос. Отговорила съм си отдавна. Единственото, което се иска е действие! Примането на нещата, каквито са, изисква признание и честност, изисква, освен мъдрост, и смелост. Изисква действие – от мен зависи промяната на моя свят!

Интересно е, че от където и да тръгна винаги стигам до този извод! Каквото и знание да имаш, каквото и богатство от изводи да си придобил в житейския си път, нищо няма да претърпи желаната промяна без действие! Винаги тук удрям на камък... Защо е по-удобно да губиш толкова ценна енергия в нерви и безпокойство?! Нямам отговор...

Остави нещата да бъдат – позволи им да се случват!