Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

10.07.2014 г.

Понякога

Чувствам се безсмислена като тревога…
Мога ли да продължа, или не мога …
Нощта сърдечен пристъп получава,
щом Себето на тъгата си отдавам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар