Скоро не съм наминавала тук. Но, вярвайте ми, познати и непознати приятели - все още съм наоколо. Все още щъкам, наблюдавам и се радвам на живота.

Днес се събуждам рано, ако от безсъницата въобще може да се събуди човек. Нямаме кафе. 

Пием по едно в Линдо. После още по едно.

Времето е прекрасно в този час на този ден.  Тръгвам да свърша една задачка.

На Мекемето - уличен музикант. Цигулката му произвежда лечебни звуци. Някъде, скрита в кутия, мелодията съпровожда и една китара.

Днес е шестият ми ден след поредната терапия. Чувствам се почти добре. Обикновено шестият ми ден е ден, в който се връща надеждата. И доброто настроение. И Катка отново наднича през уморения ми поглед.

Тази цигулка, този момент - те са като последният нежен затихващ тон накрая на красива мелодия.

Пускам монета и разменяме усмивки с мургавия музикант. А после посядам на пейка до него и се отпускам в историята, която музиката ми разказва.

Притварям очи, усмихвам се. Наблюдавам хората, които минават. Тези, които не пускат монета. Но  повече онези, които го правят.

Дотичва едно момченце, на не повече от 7 - 8 лета. Повръща се отнякъде, пуска монета. Вдига поглед и се усмихва на музиканта. Точно, както винаги правя и аз. 

Удивително е да видиш дете да го прави! Не само, че музиката е погалила слуха му. Но оставя монетата, с която може да си купи скрежина. Не само оставя монета. Но "вижда" музиканта и го дарява с аплодисменти, опаковани в усмивка.

Минава една жена. Облечена е семпло. Възрастта й показва много на брой ангажименти. Може би онази възраст, в която още работиш, но имаш и внуче. Бърза. Не се усмихва. 

Но, знаете ли - не пропуска да извади монета в движение, да я пусне и да продължи, тичайки в мислите си, но и не само към поредната точка от натоварения си график.

Тази жена ме впечатлява също толкова, колкото и усмивката на детето.

После идва колело. Язди го млад мургав мъж. Не одобрявам колелета и тротинетки по пешеходна улица с много хора по нея. Смръщвам леко вежди. 

Но тогава колелото спира. Мъжът се навежда и оставя монета. С уважение. Внимателно. Осъзнава, че го наблюдавам и, докато кракът му настъпва отново педала тихичко си измърморва сякаш на себе си: "Обичам музика! Уважавам музиката!" 

Понякога е просто невъзможно да не се усмихнеш! Пожелавам ви повече съзерцание на точно такива моменти от живота, мили хора! ❤️