Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

26.02.2018 г.

Снежни мисли

След подранили земетресения, дойде и закъснелият сняг... Като жена на първа любовна среща.

Градската зима е малко скучна...

Котешки лапички са прокарали партина, а колите са пуснали бради от кални висулки.

Не дават ли някъде тук ски под наем? Можем да се учим на ски бягане...

Снежните човеци още са  полегнали в безформена маса. По всичко личи, че ще стават все по-дебели, като Карлсон, който живее на покрива, само че без перки на гърба. А защо пък да са без перки...?! Скоро ще изкупим всички моркови и ще извадим кутиите със стари копчета...

Елхата ми още лежи разглобена в хола... Дали да не я сглобя отново?

За 8-ми март сигурно ще имаме за подаръци много ледени статуи – лебеди, кристални кралици на зимна суета. Можем да ги напръскаме с парфюмите си от миналата година и да им обуем банските си... Така ще направим магия за слънце и пролет.... Освен, ако не изберем по-лесния начин – да нарисуваме слънце в снега...


Няма коментари:

Публикуване на коментар