За малко на Голям Беглик

Както често се случва в живота, и Слава Богу, Тъгите и Веселията добре си другаруват!

Добре беше, че Голям-и-Силен-Бедо и неизчерпаемият източник на шеги - Даффето, ни измъкнаха от града за малко! Много добре дори! Имахме нужда!

Компанията включваше три сънароднички - интелигентни, готини млади дами, с добра реализация в САЩ, Швеция и Англия, както и един симпатичен холандец на име Крис. Приятно беше да поупражня английския си, но мъничко отгоре ми дойде на 2-ри юни, в сърцето на Родопите българките, завърнали се за кратко в Родината, да си говорят помежду си на английски, а България да се произнася много по-често като „Бългериъ“... Не искам да навлизам повече в темата, обръщам й гръб и запазвам само екстракт от най-добри впечатления и смях.

Но пък искам да ви разкажа и за Митето.

Той ни намери там, на язовира, търсеше някакви кученца. Стремително се отправи към мен. Впи поглед в лицето ми и повече не го откъсна. Той е 81 набор, но ментално е много по-млад. Живее с мама и тате в СелОто, във вилата, където е топло и приятно. Стана ми неловко от втренчения поглед и усмивка, с които дари само и единствено мен. За това го поканих да хапне печена чушка и месце. Той ги излапа сладко, докато ни разпитваше за това от къде сме и кои са рождените ни дати. Запомни ги на мига и отбеляза, че моят рожден ден е на датата, на която учениците отиват на училище.

- Да, така е, Мите. Искаш ли картофче?

Картофчетата са от Бедросовските – тиган къкри върху плоча, а дъждовната вода разрежда мазнината, докато ние сме под навеса. После те се топят в устата и в тенджерата за минути не остава нищо.

Картофчето беше горещо. Набодох го и го дадох на Митето с думите „Много пари, Мите! Духай го да изстине по-бързо“. Точно като едно малко дете... духа картофчето и ме гледа, гледа ме. Изчака да му дам знак и го изяде сладко. После ми разказа за Цвети от Брацигово, която му е била приятелка, но заминала за Йордания и много му липсва. Веднъж тя го облекла с костюм и вратовръзка и се снимали заедно. Казала му: „Много си хубав!“.

- Чудесно е да имаш приятели – отбелязвам, а всички около нас също ни наблюдават. Начката промърморва „Сама си прави проблемите...“

После Митето ми разказа, предъвквайки думите по своя особен начин, и за Мария от Батак, съобщи ми рожденната й дата и обясни, че и тя му е приятелка.

В един момент мъж ми му каза: Хайде, Мите, тръгвай да търсиш кученцата! Отивай!

И той послушно тръгна...

А по-късно, когато нощта обви и каза лека нощ на Земята, от един далечен край на язовира се чуха весели викове.


- Наздраве-е-е-е – извика Дафето.
- Наздраве-е-е – се чу в отговор.

Голям смях настана.

- Прибрахте ли овцете-е-е-е?
- Не-е-е-е.

Пак смях. Обаче най-забавно стана, когато започнахме да си подаваме реплики от познатата песен:

- Имате ли виино, имате ли вииноо...
- Дайте го на нас...- отвръщат от другия край на язовира.

Та така.:) Веселяци!:)

Теенкюю вееери мааач, приятелчетааа! Мъдете здрави!