Всичко за мен

Моята снимка
Понякога се хващам, че съм пясъчен часовник. Преливам от пусто в празно и забравям,че времето лети. За това не спирам да се търся в пъзела от изживявания. Оглеждам се в детайлите, които носят нежност и усмивка, и любов. В роса по пролетна поляна и ухание на бор; в трептящите води на планинско езеро; в любящите очи на хората, които и аз безумно обичам ...

18.02.2017 г.

В моя лексикон тази вечер ще е много, много тъжно!

Не отваряйте страниците му, ако не сте достатъчно силни...

Защото тази вечер Екна ще се отдаде напълно на тъгата...

Защото не може да бъде добра, колкото й се иска. 
Защото не може да се върне към времена, както към места.

Тъгува за това, че тъгува за убито или ранено животно, повече отколкото би могла за някои живи и здрави човеци, на дъното на „хранителната верига“...

Тъгува заради лошите отношения.

Защото обещанията за вечност не я радват, колкото няколко години живот, които някой може да има. Ако може да си позволи луксозната екстра...

Заради безсилията. Заради хора, които обича. Заради хора, които не обича... и заради това, че не е способна да обича някого...всекиго...

Защото ...
...истината е, че ... и заради себе си тъгува Екна... защото изглежда, че това й е най-тъжното... Заради собствените й заблуди...заради собствената й, мнима ... сила, вяра и упоритост...

Иска да тъгува още, алчна е. Тъжно й е, че не може да си спомни за какво още си струва да се тъгува.

Тя тъгува дори за това, че тъгува...

Няма коментари:

Публикуване на коментар